Как ще ги стигнем... македонците
Съседите мислят за паметници, но намират време и за футбола

Костадин Крантев
Скопие, Македония

 Кичозно. Това е първата и най-точната дума, която ти идва на ум на площада в македонската столица Скопие. Някъде между наблъсканите един до друг паметници на „сите славни македонци” от Филип и Александър Македонски, през Орфей, папа Юстиниан, Климент Охридски, Самуил, Кирил и Методий, та до Гоце Делчев, Даме Груев и кой ли още не. Някъде покрай паметниците компания си правят недостроени барокови музеи, група ненужни мостове, една триумфална арка и модерни скулптури на пазаруващи мацки с къси поли, ваксаджии и кубично съвременно изкуство. Върхът на този сладолед, естествено, е паметникът на Александър, който не само скара Скопие с Атина и Белград, но и впечатлява с различни водни струи, лъвове фонтани, музикални етюди и култови цветни лампички точно над гравираните военни успехи на великия пълководец.
 Тук някъде вече си представяте как тази статия се причислява към стотиците, които удрят съседите „по кокалчетата” заради на моменти смешното им желание да си припишат история, самосъзнание и национално самочувствие, каквито безспорно нямат. Процесът е факт и не вярвам да има някой, който да го отрече. Но решението е тяхно, а историята – световна, така че няма нужда от етикети и оценки. По-важно е друго – въпреки че паметниците им отнемат доста от времето и вниманието, македонците са си дали сметка за нещо, за което от няколко години ние упорито си затваряме очите. За футбола и неговия дом.
 Впечатляващо. Това е думата, която не ти идва на ум в центъра до фонтана, но пък за нея се сещаш на чисто новия Национален стадион на Македония. Кратка справка – населението на страната е около 2 милиона души, като една четвърт от тях живеят в столицата Скопие. Не само са малко, но и в областта на футбола македонците никакви ги няма
 Футболът (а и страната) съществуват от 20-ина години, националният им отбор не е играл на нито едно световно или европейско, клубният им футбол се мотае из предварителните кръгове на евротурнирите и тук-таме се среща с някой наш колос, както Металург Скопие с Локо София миналата година. Помним само гола от корнер на Шакири срещу Сиймън, както и името на Горан Пандев, най-силният тим е Вардар, следват Работнички, Силекс, Слога, ФК Победа и др. Приятно впечатление прави фактът, че с едно единствено изключение голмайстори на първенството са все македонци. Но да се върнем към стадиона.
 Преди 5 години най-големият стадион в столицата има позалиняла трева, стара лекоатлетическа писта, два пилона за осветление и една трибуна с вълнообразна козирка. Построен е още през 1978 и е един от първите в града. Сега на неговото място има свръхмодерен стадион с близо 40 хиляди покрити места, чисто нова лекоатлетическа писта, модерно тревно покритие, две светлинни табла, четири входа за високите нива, още няколко за отбори, служители, медии, VIP, система за поетапно пропускане, цялостно видеонаблюдение, комплекс от сервизни сгради от северната страна, зелен парк от южната и няколко помощни терена отвсякъде.
 Макар първият официален мач на обновения „Филип II Македонски” да се изигра преди повече от година, днес стадионът все още изглежда като строителна площадка
 Поне така е, като го погледнеш отвън – съдейки по българския паспорт в ръката ми, не вярвах някой изобщо да ми позволи да го видя отвътре. Особено когато ударих на камък в съблекалнята на Вардар – тима, който заедно с местния Работнички има щастието да играе на арената. Пренебрежителният отговор „Немаме го ключот” почти ме отказа, но в крайна сметка след малко упоритост, повече обикаляне и уверения в липсата на шпионски намерения се намерих на чисто новата писта, която впрочем бяха сложили преди по-малко от седмица и още я разчертаваха. Тревата също беше чисто нова – естествени чимове от най-висок клас, чието състояние се инспектира всекидневно.
 Стадионът наистина е бижу – всичко е направено както трябва от електронните табла до аварийните изходи. На всичкото отгоре теренът не е спирал „да работи” по време на цялата строителна кампания – обичайната снимка от мачовете в последните 3 години показва положение пред някоя от вратите и кранове и половин нова трибуна на заден план. Според непотвърдени източници цената на всички груби строителни и ремонтни работи възлиза на 15 милиона евро, а пистата, тревата и системите за вход и наблюдение струват още около 4 милиона. Следващата фаза от ремонта е облицоване на цялата фасада със стъклени панели което ще завърши в края на следващата година и ще оскъпи близо 3 пъти целия проект.
 Внимание заслужават не само сумите – на всички помощни игрища около арената (които изглеждат точно толкова буренясали, колкото нашите) кипят тренировки, туристи снимат стадиона, докато се разхождат из околните паркове, а Македония се готви за сериозни домакинства още от следващия сезон. Изобщо новата арена е символът на някакъв футболен ренесанс (в македонския случай – по-скоро генезис).
 През това време на около 200 километра от тях ние само си проветряваме устите за новия стар Национален стадион и за това колко сме загрижени за родния футбол. Обиждаме македонците, защото си строят история. Но не е лошо да се замислим, че с новия стадион си строят и бъдеще
 Ние пък все така ще разказваме какви мачове пред пълни трибуни сме имали, когато Македония не е била държава. Което е точно толкова жалко, колкото да имаш шарени лампички в исторически паметник.

Обратно горе  © 7дни СПОРТ. Издава '7дни СПОРТ'-EООД   |  webmaster   

http://www.7sport.net/7sport/fo_1forum/d6548_4.htm