Телеком арена (арена Филип II Македонски)

Mozebi ne e vo red da se sporeduvame so Germanija,ama pred edna godina gledav utakmica od Kaiserslautern.Gradot ima 100 000 ziteli,a imaat stadion za 50 000 gledaci,koj e poln na sekoja utakmica.Pa zarem Vardar ne zasluzuva barem 10 000 gledaci na grad od 700-800 000 ziteli?

Za poln stadinon (ili barem 14-15 iljadi) potrebni se kvalitetni ekipi i liga. Publikata pred se odi da gleda fudbal. Ete jas bev na Vardar-BATE, atmosferata bese super, stadionot ubav, a igrata na nasiot sampion ocajna. Setete se na natprevarite na Vardar vo osumdesettite. Togas imase kvalitet a so toa i publika.

Јас памтам како беше во бившата држава, кога Вардар беше прволигаш во осумдесетите години. Редовно имаше околу седум до осум илјади гледачи заедно со комитите. Можам да кажам дека најголем дел од тие луѓе беа редовни гледачи и солидно фудбалски потковани. Дури мислам дека некои сезони Вардар имаше продадено и до седум илјади блок карти за сезона. Овде не се сметаат дерби натпреварите со големата четворка. Тоа беа празници и луѓе доаѓаа од цела Македонија па и од пола Србија. За да се добие реална и горе доле целосна слика би требало според мене да се кажат неколку работи: Прво, Вардар имаше солиден тим, па скоро редовно беше во игра за излез во Европа. Второ се сеќавам редовни муштерии на пријателски натпревари му беа еден АЕК од Атина, Грац од Австрија, Динамо Дрезден. Да не зборам за бугарите Левски и ЦСКА. Трето, ние во тоа време европски фудбал гледавме само преку противниците на југословенските клубови во европските клубови. Каква италијанска, каква шпанска, каква англиска лига, каква бундес лига. Четврто, не се збореше толку за политика, стандардот беше нешто подобар, а и немаше интернет. Петто немаше кладилници. Шесто, и на запад фудбалот барем малку се играше од љубов и трансферите беа понормални од денеска. Денес фудбалот е индустрија а ние сме ниско развиена индустриска земја.
Сето ова не го говорам за да претендирам дека порано подобро се живеело. Напротив, секое време е свое бреме, и ние сега си ја имаме Македонија и треба да се трудиме сите да ни биде што подобро на секое поле. Идејата ми беше да набројам неколку предуслови кои ќе доведат до поконкурентен и попосетен спорт кај нас. Значи, пред се мислам на влез на искрени спортски работници по сојузите, влез на спонзори и помош од државата во инфраструктура и работа со младите во базата, сето пропратено со соодветна медиумска покриеност и можеби најважното, едукација на најмладите во спортски дух со цел да израснат во прави навивачи. Мислам дека сите овие услови одат заедно во пакет. Не може како нам ќе ни текне, парцијално да се развиваат. И за сето ова ќе ни треба се плашам еден долг временски период. Од денеска да почнеме сигурно би поминале неколку петолетки или десетолетки.
На крај би сакал да се извинам ако можеби темата на овој пост е офтопик.

sk 103, batka sve so kaza e vo red, nemam sto da dodadam osven da izrazam iskrena zelba i voedno apel do site idni ili mladi fudbaleri od makedonija da ne se otkazuvaat od treniranje, se so nadez deka klubovite kje se razbudat od eden dolg kosmar i kje vlozat mnogu povekje vo mladinskite, juniorskite i kadetskite trening skoli, so cel eden den da napravat dobra ekipa kojasto kje pridonese za uste pogolema posetenost vo celata liga i se razbira, najvaznoto, kredibilni sponzori kojsto kje cekaat na red za da bidat del od "mojot" ili "tvojot" tim.

Nema diskusija deka kvalitetot moze najdobro da pridonese za zgolemena posetenost na stadionite,medjutoa kako do nego?Sepak toa ne e taka ednostavno da se reshi.Toa e kompleksno prashanje,sigurno se raboti za eden organizaciono finansiski i mentalen sklop,na koj treba dolgorocno i naporno da se raboti.E sega tuka mozat da pomognat i samite gradjani,so pokazuvanje poveke interes za fudbalot.

7 години идев на Вардар.
9 години идев на Македонија (дали 1-2 средби сум утнал во тие години).
Во овие години Вардар беше и екстремно силен, но и ужасно слаб. А публиката иста, па чак и кога Вардар беше на праг пред ЛШ. Проблемот е во тоа што колку и да звучи лошо, Вардар, а општо и фудбалот кај нас немаат верни навивачи. Фудбалот не е баскет или ракомет. У фудбал се знае 5 првенства се ектремно јаки, се останато чепка понекад од трошките, а притоа има клубови надвор од овие 5 земји кои фрлаат и по 100 милиони евра, а имаат минорен успех. И сеа ние се чудиме зошто е пуно на макар една утакмица ЛШ, а празно на Вардар-Работнички. Па искочи Вардар у Европа и се посрамоти. Подобро им е на луѓето да идат у кладилница и да гледаат Ливерпул-Арсенал, наместо онаа наша боранија.
Втора ствар. У земја како Македонија не може да има фудбал. НЕМА ПАРИ. Еден Динамо, еден Партизан, една Ѕвезда, со 5-6 па и 10 милиони евра немаат никаков успех, а сакаме кај нас со едвај милион евра спорт. Па и 10 да се уложат нема да има успешен фудбалски тим. Фудбалот отиде далеку понапред и едино што останува е да се анимира репрезентацијата, како што се прави во земји со лошо првенство како Велс, Ирска и сл.
Тоа што порано сите утакмици биле полни се должело само на тоа што Вардар играл со Партизан, Хајдук, Жељо, Сарајево и сл. Годината по осамостојување посетеноста на Вардар рапидно опаѓа.

Затоа за мене најсветли примери се КК МЗТ, КК Работнички, КК Куманово и тоа е се. Тимови со верни навивачи, скоро полни сали и добар кеш.
А дали 100ка е скапо е релативна ствар. Како за мене е скапо затоа што од октомври натака ќе почне АБА лига, РК Вардар ќе игра Европа, има други што РК Металург го пратат, така да ако сте спортски вљубеник, во еден месец мора да потрошите најмалку 400-500 денари на спортски натпревари без вметнати пари за превоз и "загревање" пред утакмица. Убаво е да се има германска традиција па секоја сала и стадион да се преполни, ама треба ќеш.

Денес пак се гледа лошото осветлување на Градски. Еден Пољуд што 20 години не е сменет има далеку подобро осветлување. Дефинитивно тоа мора во најскоро време да се среди, зашто слаба осветленост + камера на МТВ = ужасно лош пренос.

Ова не е ништо

Вардар-Бате Борисов сликата беше како во 1980 година
те фаќа депресија кога гледаш

Ja sledam utakmicava. Ubavo izgleda stadionot

Edit: sepak treba da go podobrat malce osvetluvanjeto... Pozadi golovite e mrak...

Trevata e isto isusena pozadi desnata stativa na nasiot gol.


1:0 Yeah! Napred nasi!

Edited by Petar - 15-Aug-2012 at 20:51

Как ще ги стигнем... македонците
Съседите мислят за паметници, но намират време и за футбола

Костадин Крантев
Скопие, Македония

 Кичозно. Това е първата и най-точната дума, която ти идва на ум на площада в македонската столица Скопие. Някъде между наблъсканите един до друг паметници на „сите славни македонци” от Филип и Александър Македонски, през Орфей, папа Юстиниан, Климент Охридски, Самуил, Кирил и Методий, та до Гоце Делчев, Даме Груев и кой ли още не. Някъде покрай паметниците компания си правят недостроени барокови музеи, група ненужни мостове, една триумфална арка и модерни скулптури на пазаруващи мацки с къси поли, ваксаджии и кубично съвременно изкуство. Върхът на този сладолед, естествено, е паметникът на Александър, който не само скара Скопие с Атина и Белград, но и впечатлява с различни водни струи, лъвове фонтани, музикални етюди и култови цветни лампички точно над гравираните военни успехи на великия пълководец.
 Тук някъде вече си представяте как тази статия се причислява към стотиците, които удрят съседите „по кокалчетата” заради на моменти смешното им желание да си припишат история, самосъзнание и национално самочувствие, каквито безспорно нямат. Процесът е факт и не вярвам да има някой, който да го отрече. Но решението е тяхно, а историята – световна, така че няма нужда от етикети и оценки. По-важно е друго – въпреки че паметниците им отнемат доста от времето и вниманието, македонците са си дали сметка за нещо, за което от няколко години ние упорито си затваряме очите. За футбола и неговия дом.
 Впечатляващо. Това е думата, която не ти идва на ум в центъра до фонтана, но пък за нея се сещаш на чисто новия Национален стадион на Македония. Кратка справка – населението на страната е около 2 милиона души, като една четвърт от тях живеят в столицата Скопие. Не само са малко, но и в областта на футбола македонците никакви ги няма
 Футболът (а и страната) съществуват от 20-ина години, националният им отбор не е играл на нито едно световно или европейско, клубният им футбол се мотае из предварителните кръгове на евротурнирите и тук-таме се среща с някой наш колос, както Металург Скопие с Локо София миналата година. Помним само гола от корнер на Шакири срещу Сиймън, както и името на Горан Пандев, най-силният тим е Вардар, следват Работнички, Силекс, Слога, ФК Победа и др. Приятно впечатление прави фактът, че с едно единствено изключение голмайстори на първенството са все македонци. Но да се върнем към стадиона.
 Преди 5 години най-големият стадион в столицата има позалиняла трева, стара лекоатлетическа писта, два пилона за осветление и една трибуна с вълнообразна козирка. Построен е още през 1978 и е един от първите в града. Сега на неговото място има свръхмодерен стадион с близо 40 хиляди покрити места, чисто нова лекоатлетическа писта, модерно тревно покритие, две светлинни табла, четири входа за високите нива, още няколко за отбори, служители, медии, VIP, система за поетапно пропускане, цялостно видеонаблюдение, комплекс от сервизни сгради от северната страна, зелен парк от южната и няколко помощни терена отвсякъде.
 Макар първият официален мач на обновения „Филип II Македонски” да се изигра преди повече от година, днес стадионът все още изглежда като строителна площадка
 Поне така е, като го погледнеш отвън – съдейки по българския паспорт в ръката ми, не вярвах някой изобщо да ми позволи да го видя отвътре. Особено когато ударих на камък в съблекалнята на Вардар – тима, който заедно с местния Работнички има щастието да играе на арената. Пренебрежителният отговор „Немаме го ключот” почти ме отказа, но в крайна сметка след малко упоритост, повече обикаляне и уверения в липсата на шпионски намерения се намерих на чисто новата писта, която впрочем бяха сложили преди по-малко от седмица и още я разчертаваха. Тревата също беше чисто нова – естествени чимове от най-висок клас, чието състояние се инспектира всекидневно.
 Стадионът наистина е бижу – всичко е направено както трябва от електронните табла до аварийните изходи. На всичкото отгоре теренът не е спирал „да работи” по време на цялата строителна кампания – обичайната снимка от мачовете в последните 3 години показва положение пред някоя от вратите и кранове и половин нова трибуна на заден план. Според непотвърдени източници цената на всички груби строителни и ремонтни работи възлиза на 15 милиона евро, а пистата, тревата и системите за вход и наблюдение струват още около 4 милиона. Следващата фаза от ремонта е облицоване на цялата фасада със стъклени панели което ще завърши в края на следващата година и ще оскъпи близо 3 пъти целия проект.
 Внимание заслужават не само сумите – на всички помощни игрища около арената (които изглеждат точно толкова буренясали, колкото нашите) кипят тренировки, туристи снимат стадиона, докато се разхождат из околните паркове, а Македония се готви за сериозни домакинства още от следващия сезон. Изобщо новата арена е символът на някакъв футболен ренесанс (в македонския случай – по-скоро генезис).
 През това време на около 200 километра от тях ние само си проветряваме устите за новия стар Национален стадион и за това колко сме загрижени за родния футбол. Обиждаме македонците, защото си строят история. Но не е лошо да се замислим, че с новия стадион си строят и бъдеще
 Ние пък все така ще разказваме какви мачове пред пълни трибуни сме имали, когато Македония не е била държава. Което е точно толкова жалко, колкото да имаш шарени лампички в исторически паметник.

 

 

Обратно горе  © 7дни СПОРТ. Издава '7дни СПОРТ'-EООД   |  webmaster   

http://www.7sport.net/7sport/fo_1forum/d6548_4.htm

Edited by Zapad87 - 27-Aug-2012 at 21:12