Моделарство, макетарство и колекционерство

Владимир, понастоящем на 37 години, е родом от София, по професия юрисконсулт. Активно се занимава с жп моделизъм в предпочитания от него мащаб HO от вече далечната 2003-та, годината, в която на практика възниква идеята и се дава началото на направата на макета му, обект на тази статия.

Обикновено първоначалното намерение за макетно развитие е съвсем елементарно, но постепенно и както често се случва, целите се променят, а проектът се уголемява ли уголемява. Така се получава и при Владимир – от план за изработване на най-обикновен кръг с двуколовозна разменна гара до проект на макет с внушителните размери от 4600мм дължина и 1000мм ширина. Самата идеята за релсово развитие се заема от намерена в интернет схема с наименование Ballenstedt, състояща се от гара с четири коловоза, елементарна индустриална зона с общо два коловоза, като останалото е открит път, всичко разположено на три нива с общи размери на рамата 2800мм на 1100мм. Разбираемо, с оглед наличното място в помещението, където ще се разполага бъдещият макет, Владимир извършва промени в схемата, като в резултат на това се оформя проект на тримодулна конструкция с размери съответно 1300мм дължина, 1000мм ширина с утеснение до 700мм към средата на двата странични модула и среден модул с размери 2000мм на 700мм. с подобно като на схемата Ballenstedt коловозно развитие. По този вариант започва да работи и Владимир като постепенно в рамките на около шест месеца са готови единият страничен и средният модули. За съжаление тогава се извършва и известна ревизия на проекта, като единият страничен модул отпада, а за да се осигури нужният габарит, на средния модул се доизгражда допълнителна рамка, като общата дължина на цялата конструкция намалява на 3200мм. Цялостната рама на макета е изградена от чамови греди с размери на страничните елементи 50х70мм и закръстосани вътрешни дъски с размери 20х70мм. За отделните нива е ползван шперплат с дебелина 5мм, а за отвесните подпорни греди дъски с размери 40х40мм.

До края на 2004г. е изградена цялата рамкова конструкция и започва постепенно да се полага релсовият път. Подходът при подсигуряването на релси обаче е непостоянен, като съобразно възможностите тогава се използват различни релсови звена, което в последствие създава сериозни проблеми при движението на влаковите композиции по готовия макет. Така например в по-голямата си част използваните релсови звена са на Piko – hobby, IL-5, но се срещат и звена на Atlas и Lima, а стрелките са на Pilz и Tillig, code 83. Като цяло обаче се използват релси код 100 с височина на глава релса 2,5мм, ширина на глава релса 1,2мм и основа 2,2мм. Предвидените наклони на железния път са в рамките на допутимото, като видимото изкачване е 30 на хиляда, а това в покритата част 40 на хиляда, което обаче не създава проблеми при експлоатацията на линията в бъдеще. Недостатък на плана е, че някои завои са изпълнени с минималния радиус от 360 градуса. Обстоятелство, което ще инициира бъдещи ремонтни дейности по отстраняване на слабите участъци. Друга слабост при работата е, че вместо да се запази възможността за разделяне на макета на две части, както е по проект, Владимир допуска фиксирането на релсите и баластирането да бъде изпълнено стабилно между двата модула, което пречи на реалното им отделяне. Това също довежда по-късно до преустройства. Заради ограничените финансови средства и най-вече заради липсата на информация тогава относно съществуващите магазини за жп моделизъм у Владимир се заражда и една идея, която ще се окаже почеливша в последствие, а именно повечето елементи по макета да си ги прави сам, а не да ги купува, което ще придаде уникалност и неповторимост на създаденото.

Като цяло обаче строителството продължава. Постепенно се оформят подземният етаж, средното и горно ниво. По проект е предвиден голям сводов мост, минаващ на самата гара, който бива купен и два по-малки, единият в завой, изработен самостоятелно от моделиста и един отново сводов мост - метален, готов. Устоите са изцяло ръчно производство, отляти. Използваната смес е със съставки вода, Ц200 и гипс в съотношение 2:1:2 и се прилага за всички детайли, които се отливат.

И така до края на 2005г. е положен целият релсов път, отляти и сложени са пероните, изградени са тунелните портали (също отляти), ревизионният канал, започва баластирането, поставя се началото на окабеляването на макета, работи се и по контролното табло. През този период се случва и нещо много важно - Владимир се запознава със Спас Смиленов – прохождащ тогава почитател на жп моделизма, студент в УАСГ, който със своите знания и умения изиграва решаваща роля за бъдещото цялостното оформяне на макета. Като за начало на тяхното успешно сътрудничество Спас се съгласява да изработи сигнализацията на макета във вид на дву и трисигнални модели на светофори. Заражда се и идеята вместо купени, макетът да се сдобие със сгради ръчна изработка.

Въпросът със сградите е рашаващ при моделирането, защото те се явяват лицето на един макет. Изборът им до голяма степен ще реши цялостната визия на готовия продукт. Първоначално Владимир се спира на моделите на сгради на една малко известна в България холандска фирма – Artitec. Продукцията й се отличава с изключително качество и уникалност на предлагания асортимент. Изборът изглежда предрешен! Промяната обаче идва, когато Спас, като бъдещ архитект и на „ти” с архитектурните решения, предлага на Владимир да му подготви чертежи на модели на бг сгради, които след направата им да послужат за сграден фонд на макета. Съвместното сътрудничество е успешно! Постепенно по чертежи на Спас, Владимир изработва прецизни модели на сградите на гара Вакарел, магазията на гара Горна баня, контролен пост, сграда и бункер за гориво от изоставена петролна база и трите намиращи се в района на гара Подуене разпределителна – среден район, малък контролен пост на гара Вакарел, тоалетната на гара Сарафово. Всички модели са изпълнени от различни по дебелина картони, като само покривът и улуците са готово изпълнение, купени от магазин. Някои от моделите биват и осветени.

Наред с изработката на модели на сгради продължава и останалата работа по оформяне ландшафта на макета. Постепенно биват изработени жп прелезите, пътят (отлят) от и за гарата и магазията, рампата (отлята), депото, скалите (отляти) започват да придобиват вид, затревяването също обхваща все по-големи части от пространството. Започва поставянето на храсти и дървета.

Така в общи линии в началото на 2007 г. макетът бива завършен и придобива вида си, с който е познат и днес. Наречен е от автора „Вакарелския макет”, макар че освен познатите сгради нищо друго не съвпада с реалния обект - гара Вакарел.

Но работата не свършва до тук - в последствие се предприемат няколко кампании за подобряване движението по отделни участъци от релсовия път, където са констатирани проблеми, например поетапно се започва изправянето на някой завои и контра завои, където са забелязвани чести дерейлирания на подвижен състав (т. нар. S-ве), коригират се образувани в следствие на непрецизна работа чупки при изправянето на някои наклони, увеличават се радиусите на част от завоите в долния етаж. С цел подобряване приемателната способност на гарата се монтират две двойки стрелки на открит път преди всяка от гърловините, с което се осигурява възможност за ползване по избор на всеки един от четирите й коловоза. Извършва се замяна на отделни некачествени релсови звена в закритата и открита част на макета. Поетапно се преминава към изцяло дигитално управление на подвижния състав.

И това не е всичко – понастоящем цялата конструкция на макета е разделена на три отделни модула с идеята лесно да се сглабя, разглабя и съответно премества. Извършва се цялостна подмяна на ел. инсталацията с перпективата да може да се интегрира към тази на изградени вече Фремо модули, съгласно NEM. Предстои изграждането на отклонителен коловоз, чрез който физически да се извърши свързване с други модули и макети.

Като завършек може да се каже, че изработването на един макет е дълга, трудоемка и много отговорна дейност. И както точно отбелязва известен наш жп моделист, че: „Един макет се прави цял живот!”, ангажиментът с него не е еднократен. В допълнение са нужни здрави нерви, търпение, много старание, правилни решения, усет към нещата и не на последно място често значителни финансови средства. Но резултатът си заслужава! Чувствата на застаналия пред „отрочето” си моделист не могат да се опишат с прости думи, а удовлетворението е пълно.