Коридор 8

От 30 до 90 дни  за мобилизация маи навсякъде по света е така при големи строителни обекти 

Edited by geny - 30-Apr-2014 at 16:48

Алеле кине месо  това дали е ромска махала до Куманово та е такова сметище Вибе  има бая да извозва  Евала за сликите Phenomenon

Лево од асвалтна база/ Шупли камен




Спојки на реконтрураниот дел од 199х год.




Затнат одвод

Украдени спојки....

Спојка на нов дел....

Спој нова пруга од 199х и стара од 196х, види прагови.

Стара пруга влез во станица „Шупли камен„







Доказ дека старата пруга не била за фрлање, т.е
наместо да се изгради 2 или трета делница, се правело веќе направеното,
кое сега пак ќе се прави. ццц.


Мост на ул. „никола Тесла„ Куманово, свлечено лежиште,
цирка 10 цм пониско од мост.



Edited by Bube - 10-May-2014 at 19:22

Петър Киров: Подкрепихме Република Македония пред Брюксел за изграждането на жп линията Скопие - София

7 Май 2014 | 11:56 | Агенция „Фокус"

Зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Петър Киров в интервю за Агенция „Фокус”

Фокус: Г-н Киров, кои бяха акцентите на провелата се среща между Вас, македонския ви колега Елена Кузмановска и Александра Грание, директор от Генерална дирекция „Разширяване” на Европейската комисия?

Петър Киров: Първо искам да кажа, че тази среща беше инициирана от българската страна и целта ѝ беше да се подкрепи развитието на Коридор №8 на територията на Република Македония, така че да се реализира един исторически проект за свързването на София и Скопие с железница. Срещата, която се проведе в Брюксел в Генерална дирекция „Разширяване”, беше изключително важна, защото за първи път българската страна изрази пред Европейската комисия своята ясна и категорична подкрепа за развитието на Коридор №8 в частта му от Скопие до българската граница. На провелата се среща присъстваха освен представители на Генерална дирекция „Разширяване” и представители от Генерална дирекция „Регионална политика” и Генерална дирекция „Мобилност и транспорт”. Това беше една широкообхватна среща, на която присъстваха всички заинтересовани дирекции от службите на Европейската комисия, под координацията на Генералната дирекция „Разширяване”. Представени бяха пред македонската страна възможностите за финансиране на проектирането и предпроектните проучвания на липсващите участъци от железопътната връзка между София и Скопие.

Фокус: Защо железопътната връзка между София и Скопие е важна за Европейския съюз?

Петър Киров: С приемането на новите насоки за развитие трансевропейската транспортна мрежа направлението между София и Скопие е част от основната мрежа, тъй като една от целите на трансевропейската транспортна политика е да свърже столиците на държавите-членки с държавите, които са кандидати или потенциални кандидати за членство в Европейския съюз. Освен всичко останало развитието на Коридор №8 отговаря на националните интереси, както на България, така и на Македония. Свързването на нашите пристанища във Варна и Бургас с железопътна връзка със Скопие отваря за нашите пристанища потенциални нови пазари и възможности да обслужват търговския стокообмен на Македония с целия свят. За Македония проектът дава бърз и лесен достъп до пристанища, които са конкуренти на пристанище Солун.

Фокус: Какво е значението на тази железопътна връзка за отношенията между България и Македония?

Петър Киров: Това е един исторически проект, който стартира още от края на 19 век. Свързването на столиците София и Скопие с железопътна връзка има и символно значение - то е признак на сближаването между двете държави. По думите на председателя на Българо-Македонската търговска камара има реална възможност за достигане на 2 млрд. евро стокообмен между двете държави в бъдеще, т.е. нашата страна има голям потенциал за развитие по това направление. За да го развием, трябва да изградим тази връзка.

Фокус: Споменахте, че идеята за тази железопътна връзка се е появила още през 19 век. Защо до този момент проектът не беше осъществен?

Петър Киров: Българската държава е осъществила на практика своята част от връзката. Изградена е железопътна линия, която стига до 2,5 км от границата в Македония. Поради различни причини – исторически и геополитически, в Македония в миналото тази връзка не е била разглеждана, струва ми се, като приоритет. Развиван е приоритетно Коридор №10, който е север-юг, развивани са връзките към пристанище Солун, което е удобно пристанище за Македония, но поставя много политически проблеми в наши дни. В същото време не трябва да забравяме, че теренът, през който трябва да бъде изградена железопътната линия от македонска страна е изключително сложен. Участъците, които са от Крива Паланка до българската граница минават през планински терен и трябва да бъдат изградени много виадукти и тунелни съоръжения, и това оскъпява проекта. При наличието на други проекти в миналото очевидно е било трудно осигуряването на финансиране и реализацията на този проект. Благодарение на тази среща разбрахме, че имаме вече подкрепата на Европейската комисия, след недвусмислено заявената подкрепа от страна на България. Това означава, че Комисията ще инвестира в проекта, чрез инструмента за присъединяване IPA (Instrument for Pre-Accession Assistance). ЕК ще финансира, както предпроектните проучвания, така и изготвянето на технически проект за целия участък до българската граница. Друг източник за финансиране на инфраструктурата ще бъде Европейската банка за възстановяване и развитие. Плановете на македонските ни колеги са до 2022 година проектът да бъде завършен и железопътната линия до българската граница да бъде пусната в експлоатация.

Фокус: Какво може да кажете за изграждането железопътната линия на наша територия?

Петър Киров: За железопътната линия на наша територия, имаме ясен график и ясни цели. Що се отнася до връзката София-Радомир-Перник, нейното проектиране е включено в програмния период 2007-2013 на Оперативна програма „Транспорт”. Предстои избор на проектант, който да разработи техническия проект. Връзката от Радомир до македонската граница ще бъде финансирана от Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 година. Това направление е част от основна трансевропейска транспортна мрежа, което дава възможност в бъдеще, когато пристъпим към модернизация на железопътната линия да използваме и средствата от инструмента „Свързана Европа”. Според нас това е едно стратегическо направление, което трябва да бъде развито на всяка цена.
Фокус: Споменахте, че от македонска страна се планира железопътната линия да е готова до 2022 година. Кога трябва да завършим нашия участък?
Петър Киров: Трасето в българската част е почти изцяло изградено, с изключение на 2,5 км, които могат да бъдат финансирани от капиталовия транфер на Национална компания „Железопътна инфраструктура”, който държавата предоставя. Що се отнася до модернизацията на линията, целта ще бъде да се изработи проект, който е на участъци, така че да бъдат идентифицирани възможно най-проблемните участъци във връзката между София и македонската граница и модернизацията на линията да започне именно от тези участъци, така че да се постигнат възможно най-добри параметри за цялата железопътна връзка. Освен всичко останало след 2020 година, когато започва всъщност третият програмен период на България като държава-членка на Европейския съюз, тази линия ще може да бъде финансирана през еврофондовете.

Фокус: Как ще координирате действията си с македонската страна?

Петър Киров: По време на срещата, която имахме с моята колега от македонска страна, ние се разбрахме на всеки 6 месеца да има среща на съвместна работна група между България и Македония, като домакинството на срещата ще бъде на ротационен принцип. Тази работна група ще бъде под ръководството на съответните зам.-министри от двете държави. В нея ще бъдат поканени за участие представители на службите на Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и на „Джаспърс”.

Фокус: Железопътната връзка между София и Скопие е част от Европейски коридор №8, с какво този коридор е важен за страната ни?

Петър Киров: По време на провелата се среща постигнахме консенсус да разглеждаме Коридор №8 в неговата цялост, а не единствено в отсечката между София и Скопие. Защото България инвестира през миналия и през настоящия програмен период (2007-2013 г. и 2014-2020 г.) приоритетно в Коридор №8. Между 60% и 70% от проектите, свързани с развитие на железопътната инфраструктура в програмния период 2007-2013 година, са насочени именно към развитие на Коридор №8. Това са отсечките Септември-Пловдив и Пловдив-Бургас. В програмния период 2014-2020 година са включени отсечката Карнобат-Синдел, която ще осигури железопътна връзка на пристанище Варна към Коридор №8, втората фаза на проекта Пловдив – Бургас, както и проекта за модернизацията на железопътната връзка между София и Септември. Към 2020 година общият обем на инвестициите в железопътна инфраструктура по Коридор №8 от българска страна се очаква да надвиши 1 млрд. евро.
По отношение на пътната инфраструктура, коридор №8 също беше приоритетно финансиран – 185 млн. евро бяха вложени за изграждането на АМ „Люлин”. Последните 116 км от АМ „Тракия”, също са финансирани по Оперативна програма „Транспорт”. Всички тези проекти са част от нашата целенасочена политика за развиване на връзките на българските пристанища с вътрешността на страната. Чрез развитието на връзката между София и Скопие се осъществява и железопътната връзка на Македония с Турция, чрез развитието на железопътното направление между Пловдив и Свиленград . Изграждането на това направление и неговото бъдещо модернизиране в крайна сметка ще допринесат изключително много за развитието на транспортните връзки в региона.

Фокус: Кои са другите проекти от Коридор №8, които предстоят да бъдат осъществени през следващите години?

Петър Киров: Основните проекти по Коридор №8 са свързани с развитието и модернизирането на железопътната инфраструктура. Това са жп отсечката Карнобат – Синдел, втората фаза на проекта за модернизация на жп линиите Пловдив - Бургас и София - Септември. След това започват проектите за проектиране на връзката София-Перник-Радомир и Радомир-Гюешево-македонска граница.

Фокус: Има ли нещо, което бихте искали да кажете в заключение?

Петър Киров: Тази среща беше една първа стъпка към координираните усилия на България и Македония да реализират един исторически проект. Неговото завършване ще бъде още една стъпка към интегрирането на Македония в европейското семейство и в същото време ще допринесе и за интегрирането на българската транспортна система в балканската транспортна система, така че тя да развие своята конкурентоспособност и да може да предоставя още по-добра транспортна услуга, както на българските товародатели, така и на обслужва транзитните товаропотоци, които преминават през страната.

Василена ЙОРДАНОВА

Източник: Фокус

Eвала Евала за сликите даите още и още кое от каде е моля обяснете и тия прагови от периода на изграждане на 1995-2000 ли са ????

Originally posted by Bube [/QU

На фоткиве, забележувам непотполни споеви на шини со различни пресеци, а можеби и со различни механички особини. Што е проблемот: на изведувачите им снемало шини па поставувале што ќе им дојде при рака или?...

Edited by Џоле - 09-May-2014 at 15:29

Мики тие најверојатно не се променети ,се гледа дека има нови прагови па продолжуваат дрвените затоа и шините се различни ,а можеби и на некој делови воопшто не биле променети шините.

Намалив резолуција и додадов опис.....
Реконструкција на пруга по она водов на К/10 треба да е до 300 000€ од км.
Ние јес да сме сиромашна земја, ама тоа е сепак ситна пара, и до сега сме можеле да ги имаме сите пруги на ниво од 120км/ч......

Edited by Bube - 10-May-2014 at 19:39

Се придружувам кон прашањето од geny, оти колку се сеќавам, кога беа произведувани поставените а.б. прагови од фабриката „Карпош„, во нивното разработување беше вклучен и професор по бетон и армиран бетон од градежниот факултет во Скопје.

Можно ли е некој да сторил таква грешка со масата/тежината од праговите?...

Сигурен съм, съвсем скоро ще започнат работа по цялото трасе. Нямат и избор - часовникът тик-така...