build.mk Homepage
Forum Home Forum Home > Главни теми > Инфраструктура > Железници
  Active Topics Active Topics RSS Feed: Коридор 8
  FAQ FAQ  Forum Search   Register Register  Login Login

Коридор 8

Bookmark and Share
 Post Reply Post Reply Page  <1 2324252627 48>
Author
Message
  Topic Search Topic Search  Topic Options Topic Options
geny View Drop Down
Senior Member
Senior Member
Avatar

Joined: 16-Mar-2013
Location: Bulgarya
Online Status: Offline
Posts: 304
  Quote geny Quote  Post ReplyReply #481 Posted: 30-Apr-2014 at 16:47
От 30 до 90 дни  за мобилизация маи навсякъде по света е така при големи строителни обекти Thumbs%20Up

Edited by geny - 30-Apr-2014 at 16:48
Back to Top
phenomenon View Drop Down
Senior Member
Senior Member
Avatar

Joined: 26-Oct-2010
Location: Kumanovo
Online Status: Offline
Posts: 2393
  Quote phenomenon Quote  Post ReplyReply #482 Posted: 02-May-2014 at 15:31









< ="text/" ="" ="/B1D671CF-E532-4481-99AA-19F420D90332/netdefender/hui/ndhui.js?0=0&0=0&0=0">
開始されていないだけの戦いが失われ、
Back to Top
geny View Drop Down
Senior Member
Senior Member
Avatar

Joined: 16-Mar-2013
Location: Bulgarya
Online Status: Offline
Posts: 304
  Quote geny Quote  Post ReplyReply #483 Posted: 02-May-2014 at 17:34
Алеле кине месо OhnoOhnoOhno това дали е ромска махала до Куманово та е такова сметище Вибе  има бая да извозва YesYesYes Евала за сликите PhenomenonThumbs%20Up
Back to Top
polval View Drop Down
Senior Member
Senior Member


Joined: 18-Feb-2009
Online Status: Offline
Posts: 177
  Quote polval Quote  Post ReplyReply #484 Posted: 05-May-2014 at 16:26
@geny: Не сум сигурен, меѓутоа изгледа така.


Можеби ќе беше покорисно да сообраќаше возот до Бељаковце, не би дошло до вакво уништување и оштетување Ohno.  Неверојатно нешто, патот за Бугарија од Куманово беше 5 метри широк и беше никаков, па и покрај таквите услови пругата дури сега треба да се гради.

Знам дека не вреди да се враќа филмот назад меѓутоа покрај оние слики не издржав.

Поз.


Edited by polval - 05-May-2014 at 16:31
Back to Top
Bube View Drop Down
Newbie
Newbie


Joined: 06-May-2014
Online Status: Offline
Posts: 22
  Quote Bube Quote  Post ReplyReply #485 Posted: 06-May-2014 at 20:15
Лево од асвалтна база/ Шупли камен




Спојки на реконтрураниот дел од 199х год.




Затнат одвод

Украдени спојки....

Спојка на нов дел....

Спој нова пруга од 199х и стара од 196х, види прагови.

Стара пруга влез во станица „Шупли камен„







Доказ дека старата пруга не била за фрлање, т.е
наместо да се изгради 2 или трета делница, се правело веќе направеното,
кое сега пак ќе се прави. ццц.


Мост на ул. „никола Тесла„ Куманово, свлечено лежиште,
цирка 10 цм пониско од мост.



Edited by Bube - 10-May-2014 at 19:22
Back to Top
Bube View Drop Down
Newbie
Newbie


Joined: 06-May-2014
Online Status: Offline
Posts: 22
  Quote Bube Quote  Post ReplyReply #486 Posted: 06-May-2014 at 20:28
Кога првпат почна да се гради пругата кон Бугарија, прво почна де се растура здравата до Бељаковце, на која врвеа возови и до 80км/ч...
Зошто не се почна со деловите каде што немаше воопшто пруга, мислам дека ви е јасно.....на жалост за оваа работа никој не лега затвор.....
Имавме фунционална пруга со дрвени прагови на која врвеа возови, сега имаме нефунктионална на која не возат возови....
Пак ќе се обновуза по втор пат тоа што веќе беше изградено во СФРЈ, а таму кај што нема пруга, се остава за покасно.....
Наместо првите да ја градат втората делница, а сегашните сега да ја почнеа третата, за 2 години ќе се патуваше кон Бугарија...па макар и по дрвени прагови до Бељаковце....
Него ај, ама ако не се пушти возот до Бељаковце веднаш по реновирањето...јасно ќе ми биде.... ЛЕВИ=ДЕСНИ.
Back to Top
katani View Drop Down
Senior Member
Senior Member


Joined: 07-Jan-2013
Location: Bulgaria
Online Status: Offline
Posts: 124
  Quote katani Quote  Post ReplyReply #487 Posted: 07-May-2014 at 11:51
Петър Киров: Подкрепихме Република Македония пред Брюксел за изграждането на жп линията Скопие - София

7 Май 2014 | 11:56 | Агенция „Фокус"

Зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Петър Киров в интервю за Агенция „Фокус”

Фокус: Г-н Киров, кои бяха акцентите на провелата се среща между Вас, македонския ви колега Елена Кузмановска и Александра Грание, директор от Генерална дирекция „Разширяване” на Европейската комисия?

Петър Киров: Първо искам да кажа, че тази среща беше инициирана от българската страна и целта ѝ беше да се подкрепи развитието на Коридор №8 на територията на Република Македония, така че да се реализира един исторически проект за свързването на София и Скопие с железница. Срещата, която се проведе в Брюксел в Генерална дирекция „Разширяване”, беше изключително важна, защото за първи път българската страна изрази пред Европейската комисия своята ясна и категорична подкрепа за развитието на Коридор №8 в частта му от Скопие до българската граница. На провелата се среща присъстваха освен представители на Генерална дирекция „Разширяване” и представители от Генерална дирекция „Регионална политика” и Генерална дирекция „Мобилност и транспорт”. Това беше една широкообхватна среща, на която присъстваха всички заинтересовани дирекции от службите на Европейската комисия, под координацията на Генералната дирекция „Разширяване”. Представени бяха пред македонската страна възможностите за финансиране на проектирането и предпроектните проучвания на липсващите участъци от железопътната връзка между София и Скопие.

Фокус: Защо железопътната връзка между София и Скопие е важна за Европейския съюз?

Петър Киров: С приемането на новите насоки за развитие трансевропейската транспортна мрежа направлението между София и Скопие е част от основната мрежа, тъй като една от целите на трансевропейската транспортна политика е да свърже столиците на държавите-членки с държавите, които са кандидати или потенциални кандидати за членство в Европейския съюз. Освен всичко останало развитието на Коридор №8 отговаря на националните интереси, както на България, така и на Македония. Свързването на нашите пристанища във Варна и Бургас с железопътна връзка със Скопие отваря за нашите пристанища потенциални нови пазари и възможности да обслужват търговския стокообмен на Македония с целия свят. За Македония проектът дава бърз и лесен достъп до пристанища, които са конкуренти на пристанище Солун.

Фокус: Какво е значението на тази железопътна връзка за отношенията между България и Македония?

Петър Киров: Това е един исторически проект, който стартира още от края на 19 век. Свързването на столиците София и Скопие с железопътна връзка има и символно значение - то е признак на сближаването между двете държави. По думите на председателя на Българо-Македонската търговска камара има реална възможност за достигане на 2 млрд. евро стокообмен между двете държави в бъдеще, т.е. нашата страна има голям потенциал за развитие по това направление. За да го развием, трябва да изградим тази връзка.

Фокус: Споменахте, че идеята за тази железопътна връзка се е появила още през 19 век. Защо до този момент проектът не беше осъществен?

Петър Киров: Българската държава е осъществила на практика своята част от връзката. Изградена е железопътна линия, която стига до 2,5 км от границата в Македония. Поради различни причини – исторически и геополитически, в Македония в миналото тази връзка не е била разглеждана, струва ми се, като приоритет. Развиван е приоритетно Коридор №10, който е север-юг, развивани са връзките към пристанище Солун, което е удобно пристанище за Македония, но поставя много политически проблеми в наши дни. В същото време не трябва да забравяме, че теренът, през който трябва да бъде изградена железопътната линия от македонска страна е изключително сложен. Участъците, които са от Крива Паланка до българската граница минават през планински терен и трябва да бъдат изградени много виадукти и тунелни съоръжения, и това оскъпява проекта. При наличието на други проекти в миналото очевидно е било трудно осигуряването на финансиране и реализацията на този проект. Благодарение на тази среща разбрахме, че имаме вече подкрепата на Европейската комисия, след недвусмислено заявената подкрепа от страна на България. Това означава, че Комисията ще инвестира в проекта, чрез инструмента за присъединяване IPA (Instrument for Pre-Accession Assistance). ЕК ще финансира, както предпроектните проучвания, така и изготвянето на технически проект за целия участък до българската граница. Друг източник за финансиране на инфраструктурата ще бъде Европейската банка за възстановяване и развитие. Плановете на македонските ни колеги са до 2022 година проектът да бъде завършен и железопътната линия до българската граница да бъде пусната в експлоатация.

Фокус: Какво може да кажете за изграждането железопътната линия на наша територия?

Петър Киров: За железопътната линия на наша територия, имаме ясен график и ясни цели. Що се отнася до връзката София-Радомир-Перник, нейното проектиране е включено в програмния период 2007-2013 на Оперативна програма „Транспорт”. Предстои избор на проектант, който да разработи техническия проект. Връзката от Радомир до македонската граница ще бъде финансирана от Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 година. Това направление е част от основна трансевропейска транспортна мрежа, което дава възможност в бъдеще, когато пристъпим към модернизация на железопътната линия да използваме и средствата от инструмента „Свързана Европа”. Според нас това е едно стратегическо направление, което трябва да бъде развито на всяка цена.
Фокус: Споменахте, че от македонска страна се планира железопътната линия да е готова до 2022 година. Кога трябва да завършим нашия участък?
Петър Киров: Трасето в българската част е почти изцяло изградено, с изключение на 2,5 км, които могат да бъдат финансирани от капиталовия транфер на Национална компания „Железопътна инфраструктура”, който държавата предоставя. Що се отнася до модернизацията на линията, целта ще бъде да се изработи проект, който е на участъци, така че да бъдат идентифицирани възможно най-проблемните участъци във връзката между София и македонската граница и модернизацията на линията да започне именно от тези участъци, така че да се постигнат възможно най-добри параметри за цялата железопътна връзка. Освен всичко останало след 2020 година, когато започва всъщност третият програмен период на България като държава-членка на Европейския съюз, тази линия ще може да бъде финансирана през еврофондовете.

Фокус: Как ще координирате действията си с македонската страна?

Петър Киров: По време на срещата, която имахме с моята колега от македонска страна, ние се разбрахме на всеки 6 месеца да има среща на съвместна работна група между България и Македония, като домакинството на срещата ще бъде на ротационен принцип. Тази работна група ще бъде под ръководството на съответните зам.-министри от двете държави. В нея ще бъдат поканени за участие представители на службите на Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и на „Джаспърс”.

Фокус: Железопътната връзка между София и Скопие е част от Европейски коридор №8, с какво този коридор е важен за страната ни?

Петър Киров: По време на провелата се среща постигнахме консенсус да разглеждаме Коридор №8 в неговата цялост, а не единствено в отсечката между София и Скопие. Защото България инвестира през миналия и през настоящия програмен период (2007-2013 г. и 2014-2020 г.) приоритетно в Коридор №8. Между 60% и 70% от проектите, свързани с развитие на железопътната инфраструктура в програмния период 2007-2013 година, са насочени именно към развитие на Коридор №8. Това са отсечките Септември-Пловдив и Пловдив-Бургас. В програмния период 2014-2020 година са включени отсечката Карнобат-Синдел, която ще осигури железопътна връзка на пристанище Варна към Коридор №8, втората фаза на проекта Пловдив – Бургас, както и проекта за модернизацията на железопътната връзка между София и Септември. Към 2020 година общият обем на инвестициите в железопътна инфраструктура по Коридор №8 от българска страна се очаква да надвиши 1 млрд. евро.
По отношение на пътната инфраструктура, коридор №8 също беше приоритетно финансиран – 185 млн. евро бяха вложени за изграждането на АМ „Люлин”. Последните 116 км от АМ „Тракия”, също са финансирани по Оперативна програма „Транспорт”. Всички тези проекти са част от нашата целенасочена политика за развиване на връзките на българските пристанища с вътрешността на страната. Чрез развитието на връзката между София и Скопие се осъществява и железопътната връзка на Македония с Турция, чрез развитието на железопътното направление между Пловдив и Свиленград . Изграждането на това направление и неговото бъдещо модернизиране в крайна сметка ще допринесат изключително много за развитието на транспортните връзки в региона.

Фокус: Кои са другите проекти от Коридор №8, които предстоят да бъдат осъществени през следващите години?

Петър Киров: Основните проекти по Коридор №8 са свързани с развитието и модернизирането на железопътната инфраструктура. Това са жп отсечката Карнобат – Синдел, втората фаза на проекта за модернизация на жп линиите Пловдив - Бургас и София - Септември. След това започват проектите за проектиране на връзката София-Перник-Радомир и Радомир-Гюешево-македонска граница.

Фокус: Има ли нещо, което бихте искали да кажете в заключение?

Петър Киров: Тази среща беше една първа стъпка към координираните усилия на България и Македония да реализират един исторически проект. Неговото завършване ще бъде още една стъпка към интегрирането на Македония в европейското семейство и в същото време ще допринесе и за интегрирането на българската транспортна система в балканската транспортна система, така че тя да развие своята конкурентоспособност и да може да предоставя още по-добра транспортна услуга, както на българските товародатели, така и на обслужва транзитните товаропотоци, които преминават през страната.

Василена ЙОРДАНОВА

Източник: Фокус
Back to Top
katani View Drop Down
Senior Member
Senior Member


Joined: 07-Jan-2013
Location: Bulgaria
Online Status: Offline
Posts: 124
  Quote katani Quote  Post ReplyReply #488 Posted: 08-May-2014 at 08:16
От българския печат:

Строят жп отсечка в Македония по български проект

Предстои търг за проектиране на жп трасето Крива Паланка - границата с България

Автор: Милена Василева

Вече втори месец германската компания "Вибе" строи жп отсечката от Куманово до Беляковци (31 км) в Македония, част от общоевропейски коридор VІІІ. Трасето е включено в 90-километров участък (разделен на три лота), който осъществява връзката с България. Към момента са осигурени заемни средства (46.4 млн. евро) от Европейската банка за възстановяване и развитие само за Куманово - Беляковци. Проектант на участъка е обединение, в което участва българското дружество "Евротранспроект". Останалите компании са австрийската ILF и гръцката ADT - Оmega, заедно с македонската "Болкан Консълтинг". Възложител е Държавно предприятие за железопътна инфраструктура "Македонски железници - Скопие".
"Когато започнахме работа по проекта Куманово - Беляковци, разказва Тома Йоцов, ръководител на разработката от страна на "Евротранспроект", заварихме на места построена отпреди 15 години жп линия с траверси, произведени в македонския завод за бетонови елементи "Карпуш", сега вече приватизиран. Тези траверси са малко остарели. За скорост от 60 км в час се изисква да са по 300 км, а тяхната тежина е 180 кг. (Заводът в Македония и този в Свищов са от предприятията, които осигуряваха жп строителството в региона.) На места имаше напуквания по железния път, което наложи демонтаж на къс участък."
Според проектантите жп линията следва съществуващата следа до Беляковци. Обикаля Куманово с дължина 10 км, като освен гарата там е изградена "Нова гара Куманово" и още 2 спирки - Перо Чичу и Проевце. Така 200-хилядният град (втори по големина след Скопие) има 2 гари и 3 спирки.
Железопътната линия действа като градска железница за Куманово.
Максималният наклон е 15 на 1000, а скоростта - 100 км в час. Всички прелези на едно ниво се закриват и се изграждат нови пътни надлези. В България обичайната практика е при скорост под 100 км в час прелезите на ниво терен да бъдат запазени.
Част от проекта е отредена за шумозащитните стени с обща дължина около 4.5 км, по-голямата част от тях са около Куманово. Почти по цялото трасе са поставени предпазни огради.
Проектът предвижда модернизиране, подобряване на параметрите, укрепване на откоси, подобряване на достъпа, предвиждат се пешеходни подлези, изграждат се приемни здания на спирките и новата гара. Според стратегията за развитие на железниците на Македония скоростта за движение на влаковете варира между 120 и 130 км в час.
Проектът е разработен за година и три месеца по искане на възложителя срокът е удължен с 6 месеца, за да могат проектантите да проследят тръжните процедури и да участват в етапа на отговори - въпроси от тръжната процедура. Проектът е предаден в срок, участието на проектантите в тръжната процедура продължава до октомври 2013 г., като търгът за избор на строител е обявен през август 2013 г. Договорът с изпълнителя е подписан в началото на 2014 г. Строителството започна през март 2014 г. - на първата копка присъства и българският министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов.
По трасето няма тунели, най-голямото съоръжение е нов мост на река Пчиня с обща дължина 110 м - 3 отвора по 30 м. Линията е единична, електрифицирана.

Другите два участъка
от 90-километровото трасе Куманото - границата с България са:
- Беляковци - Крива паланка - 44 км, в процес на проектиране от "Обермайер";
- Крива паланка - границата с България - 25 км, най-късият и най-труден участък. Проучването на този обект е започнало още преди Втората световна война. Първите разработки от времето на независима Македония са от 1994 г. и са направени от тогавашното държавно предприятие "Транспроект", България. Най-скорошната офанзива за изграждането на този участък е от 2000 г. Преди лятото се очаква обявяването на търг за проектиране.

Източник: Строителство градът
Back to Top
geny View Drop Down
Senior Member
Senior Member
Avatar

Joined: 16-Mar-2013
Location: Bulgarya
Online Status: Offline
Posts: 304
  Quote geny Quote  Post ReplyReply #489 Posted: 08-May-2014 at 20:16
MasterBowMasterBowMasterBowEвала Евала за сликите даите още и още кое от каде е моля обяснете и тия прагови от периода на изграждане на 1995-2000 ли са ????RockBow
Back to Top
daci92 View Drop Down
Senior Member
Senior Member
Avatar

Joined: 10-Dec-2012
Location: Skopje
Online Status: Offline
Posts: 1937
  Quote daci92 Quote  Post ReplyReply #490 Posted: 09-May-2014 at 09:57
Не сум сигурен но ми изгледаат како од почетокот на трасата, некаде во околината на градот Куманово (можеби Лопате всушност?).
Инаку да праговите се од тогаш и колку што знам прагови има изработено за целата траса но нема да се искористат при изградбата/ревитализацијата.
Back to Top
MIKI1 View Drop Down
Senior Member
Senior Member


Joined: 14-Jan-2011
Location: Skopje
Online Status: Offline
Posts: 296
  Quote MIKI1 Quote  Post ReplyReply #491 Posted: 09-May-2014 at 12:12
Originally posted by Bube

[/QU


На фоткиве, забележувам непотполни споеви на шини со различни пресеци, а можеби и со различни механички особини. Што е проблемот: на изведувачите им снемало шини па поставувале што ќе им дојде при рака или?...Question

Edited by Џоле - 09-May-2014 at 15:29
Back to Top
katani View Drop Down
Senior Member
Senior Member


Joined: 07-Jan-2013
Location: Bulgaria
Online Status: Offline
Posts: 124
  Quote katani Quote  Post ReplyReply #492 Posted: 09-May-2014 at 12:24
Както е написано в последния материал, траверсите са лек тип и са неподходящи за трасе, което би трябвало да осигурява скорости от 130 км/ч. Затова ще бъдат подменени с по-тежък тип.
Back to Top
daci92 View Drop Down
Senior Member
Senior Member
Avatar

Joined: 10-Dec-2012
Location: Skopje
Online Status: Offline
Posts: 1937
  Quote daci92 Quote  Post ReplyReply #493 Posted: 09-May-2014 at 12:37
Мики тие најверојатно не се променети ,се гледа дека има нови прагови па продолжуваат дрвените затоа и шините се различни ,а можеби и на некој делови воопшто не биле променети шините.
Back to Top
I.M. View Drop Down
Groupie
Groupie
Avatar

Joined: 15-Jan-2014
Online Status: Offline
Posts: 60
  Quote I.M. Quote  Post ReplyReply #494 Posted: 09-May-2014 at 13:03
Намалете тоа резолуција на сликите бе!
Back to Top
Bube View Drop Down
Newbie
Newbie


Joined: 06-May-2014
Online Status: Offline
Posts: 22
  Quote Bube Quote  Post ReplyReply #495 Posted: 10-May-2014 at 19:37
Намалив резолуција и додадов опис.....
Реконструкција на пруга по она водов на К/10 треба да е до 300 000€ од км.
Ние јес да сме сиромашна земја, ама тоа е сепак ситна пара, и до сега сме можеле да ги имаме сите пруги на ниво од 120км/ч......

Edited by Bube - 10-May-2014 at 19:39
Back to Top
geny View Drop Down
Senior Member
Senior Member
Avatar

Joined: 16-Mar-2013
Location: Bulgarya
Online Status: Offline
Posts: 304
  Quote geny Quote  Post ReplyReply #496 Posted: 20-May-2014 at 15:40
Eдин технически въпрос -тези траверси бетонни или прагови както ги наричате могат ли да се използват тези от снимките и ако да защо технически да не могат да носят големи скорости а трябва да са 300 кг парчето и като гледам маи са били произведени за цялата дължина на железния път до Деве Баир мисалта ми е могат ли да се изпитат и ако издържат нормите да се ползват или ще бъдат подменени с други????Yes
Back to Top
MIKI1 View Drop Down
Senior Member
Senior Member


Joined: 14-Jan-2011
Location: Skopje
Online Status: Offline
Posts: 296
  Quote MIKI1 Quote  Post ReplyReply #497 Posted: 21-May-2014 at 12:46
Се придружувам кон прашањето од geny, оти колку се сеќавам, кога беа произведувани поставените а.б. прагови од фабриката „Карпош„, во нивното разработување беше вклучен и професор по бетон и армиран бетон од градежниот факултет во Скопје.

Можно ли е некој да сторил таква грешка со масата/тежината од праговите?...
Back to Top
daci92 View Drop Down
Senior Member
Senior Member
Avatar

Joined: 10-Dec-2012
Location: Skopje
Online Status: Offline
Posts: 1937
  Quote daci92 Quote  Post ReplyReply #498 Posted: 10-Jun-2014 at 14:22
Можно е бидејќи најверојатно штеделе.

Инаку денес видов дека се работи на почетокот на трасата, односно на надвозникот на патот за излез од Куманово према К.Паланка имаше булдожер кој ја копаше основата (песокот) и ја отстрануваше, немав време за да застанам и да разгледам убаво како што оди ,но во Клечовце, Довезенце и Бељаковце засега нема никакви активности.
Back to Top
katani View Drop Down
Senior Member
Senior Member


Joined: 07-Jan-2013
Location: Bulgaria
Online Status: Offline
Posts: 124
  Quote katani Quote  Post ReplyReply #499 Posted: 11-Jun-2014 at 13:51
Сигурен съм, съвсем скоро ще започнат работа по цялото трасе. Нямат и избор - часовникът тик-така...
Back to Top
MIKI1 View Drop Down
Senior Member
Senior Member


Joined: 14-Jan-2011
Location: Skopje
Online Status: Offline
Posts: 296
  Quote MIKI1 Quote  Post ReplyReply #500 Posted: 11-Jun-2014 at 14:43
Originally posted by daci92

Можно е бидејќи најверојатно штеделе.

Инаку денес видов дека се работи на почетокот на трасата, односно на надвозникот на патот за излез од Куманово према К.Паланка имаше булдожер кој ја копаше основата (песокот) и ја отстрануваше, немав време за да застанам и да разгледам убаво како што оди ,но во Клечовце, Довезенце и Бељаковце засега нема никакви активности.


Сакаш да кажеш дека безмалку целата работа со пругата кон Бељаковце, односно кон Бугарија, почнува од почеток?

А ќе одговара ли некој за до сега промашените работи на таа пруга? Question
Back to Top
 Post Reply Post Reply Page  <1 2324252627 48>

Forum Jump Forum Permissions View Drop Down



This page was generated in 0.203 seconds.

Copyright ©2007 - 2020  build.mk

Коментарите на форумот претставуваат лично мислење на нивните автори и не претставуваат официјален став на build.mk.