build.mk Homepage
Forum Home Forum Home > Главни теми > Инфраструктура > Патишта
  Active Topics Active Topics
  FAQ FAQ  Forum Search   Register Register  Login Login

Од регионот (општо)

Bookmark and Share
 Post Reply Post Reply Page  <1 2122232425 69>
Author
Message
  Topic Search Topic Search  Topic Options Topic Options
ink View Drop Down
Senior Member
Senior Member


Joined: 01-Dec-2010
Location: Bulgaria
Online Status: Offline
Posts: 530
  Quote ink Quote  Post ReplyReply #441 Posted: 28-Feb-2012 at 14:38
Originally posted by mladen_s



Ме интересира зошто после Ќустендил сите патокази наведуваат да се оди кон Софија преку Радомир и Перник, кога Дупница е доста близу, а со тоа и полесно се приклучува кон автопатот?

Какви се плановите во овој регион? Дали не е пологично само да се изгради крак од Дупница до границата со Македонија? Извинете ако сум пропуштил нешто, ама нишкава е доста долга..

Заштото това ке дел дел от скоростниот пат Софиja-Гуешево. Софиja-Кустендил (през Радомир и Перник) имаш некаде от прилика 80 км, а ако минеш през Дупница имаш около 100 км.
От Кустендил до Дупница исто ке има  скоростен пат,коj ке се поврзва со автопатот "Струма", но ке продолжува и ке заобиколува Софиja и  ке се поврзува директно со автопатот "Тракиja" и со "Хемус". Целта е трасата от Гуешево преку Дупница па директно поврзуване со автопатот "Тракиja" да избегнува Софиja. Сите кои одат да речим от Скопje за Истамбул ке преминуват оттамо заштото како километри ке е помалце, па и да не влегуват во Софиja за да се разтовари трафикот.
Еве за да видиш како ке изгледа(и ако това е малце постара мапа). Со виолетовата боja са скоростни патишта.



Edited by ink - 28-Feb-2012 at 14:45
Back to Top
pavche View Drop Down
Senior Member
Senior Member


Joined: 17-Jun-2009
Online Status: Offline
Posts: 431
  Quote pavche Quote  Post ReplyReply #442 Posted: 08-Mar-2012 at 09:02
Скоро сите делови на Струма ке бидат во изградба, без наj-тежкиот - лот 3 Благоевград - Сандански - 65.5 км, коj ке остане за следниoт програмен период - след 2014.

До 23 Април се подават оферти за инженеринг на лот 2 от магистрала Струма (Дупница-Благоевград) 37 км.



Агенция "Пътна инфраструктура" обяви ограничена процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Определяне на изпълнител за проектиране и строителството на обект: Автомагистрала "Струма", лот 2, участък Дупница – Благоевград от км 322+000 до км 359+000".

Срокът за получаване на документи е 13 април, крайната дата за подаване на оферти е 17 часа на 23 април, предложенията ще бъдат отворени в 12.30 часа на 24 април.
Трасето на лот 2 на автомагистрала "Струма" Дупница – Благоевград е с дължина 37 км.
Прогнозната стойност е 200 млн. лв. без ДДС.

Участъкът ще бъде изграден на инженеринг - проектиране и строителство. Методиката за избор на изпълнител е "икономически най-изгодна оферта". Процедурата е ограничена, за втората фаза остават не повече от 8 кандидата. Лот 2 ще бъде изграден за 27 месеца.
Обектът е предвиден за финансиране по ОП "Транспорт" 2007 - 2013 г., съфинансирана от Кохезионния фонд на ЕС.
Изпълнителят ще извърши геоложки и хидрогеоложки проучвания за тунелно съоръжение с дължина 150 м и ще подготви технически проект за него. Ако ландшафтният проект докаже необходимост от укрепителни дейности, и за тях ще бъде подготвен проект. Ще бъдат изработени проекти за реконструкция на засегнатите от проекта инженерни мрежи, за високи насипи и изкопи, оформяне на земното легло и постигане на проектна носимоспособност, както и за довеждаща инфраструктура – електро, ВиК до площадките на обслужващите зони и площадките за разполагане на трафик център. За пръв път в тръжната документация е включено изискване проектите за изграждане на площадките за отдих, организиране на обслужващи зони и разполагане на трафик центъра да бъдат неразделна част от техническия проект.

Трасето е разделено на три подобекта
заради констатираните през 2007 г. археологически находки:
- от км 327+500 до км 344+000
- от км 322+000 до км 327+500
- от км 344+000 до км 359+000.
В участъка от км 327+500 до км 344+000 няма регистрирани археологически структури и строителството ще започне от него.
Началото на автомагистралата в разглеждания участък започва от края на лот 1 на "Струма" при км 322+000 (близо до с. Блатино, северозападно от Дупница) и завършва на около 400 м след пътен възел "Благоевград" (пресичане с път ІІІ-106). Дължината на участъка е приблизително 37 км, като тя ще бъде окончателно уточнена след изработване на идейния проект. Теренът е от хълмист до равнинен. Трасето започва с обход на Дупница, западно от съществуващия път Е-79, пресича р. Джерман южно от Дупница и продължава в ивицата между реката и съществуващата железопътна линия. Идентифицирани са осем пресичания на магистралата с други пътища:
o пресичане с път ІI-62
o пътен възел "Дупница–юг"
o пресичане с път към с. Блажево
o пътен възел "Бобошево" (с път III-104)
o път към с. Мурсалево
o пътен възел "Кочериново" (с път ІІІ-107)
o пътен възел "Благоевград" (с път ІІІ-106)
o местен път за с. Бяло поле, с. Рилци и с. Бучино
o пресичания с 2 селскостопански пътя.

Как се избира изпълнител
Ако се явят повече от 8 кандидата, които отговарят на изискванията за подбор, всички се състезават така.
1.Степента на съответствие на кандидатите с критериите за допустимост се оценява по следния начин:
- За всеки 10 млн. лева оборот от договори със сходен предмет над минимума на кандидата се присъжда 1 точка, но общо не повече от 25 точки.
- За всеки 5 км изпълнени обекти над минимума на кандидата се присъжда 1 точка, но общо не повече от 20 точки.
2. Точките, присъдени на кандидатите по реда на буква "а", се събират и кандидатите се класират в низходящ ред по броя точките.
3. В случай че има кандидати, получили равен брой точки, кандидатите с по-висок оборот се класират на по-предна позиция.
4. Покани се изпращат на най-високо класираните кандидати, като броят на поканените кандидати съответства на определения в обявлението, т.е. 8.



Лот 2 на автомагистрала "Струма" е с габарит 29 м (15 м пътни платна – 2 x 2 x 3.75 м, 3.5 м разделителна ивица, 2 аварийни ленти с ширина по 2.5 м, водещи ивици 4 x 0.75 м, банкети по 1.25 м). Проектната скорост е 120 км в час. Припомняме, че приетите на първо четене в парламента промени в Закона за пътищата предвидиха допустима скорост 140 км в час.
Критерий за оценка
Критерий за оценка е икономически най-изгодна оферта при отчитане на 4 показателя.
1. Предлагана цена (тежест: 50)
2. Техническо предложение (5-те подпоказателя, формиращи този критерий, са посочени непосредствено по-долу) (тежест: 35)
3. Показатели, свързани с графика на изпълнение:
- Съответствие между графика за изпълнение и описание на начина и последователността на извършване на дейностите и технологията на изпълнение (обектът следва да е разделен километрично, с посочени ключови моменти по време, периоди за одобрение, взаимовръзката между отделните действия, използване на оборудването съгласно условията на възложителя) (тежест: 7).
- Съответствие между графика за изпълнение и описание на необходимата строителна техника за изпълнението на проекта, действия за реакция при отказ или инциденти със строителни машини (тежест: 7).
- Съответствие между графика за изпълнение и описание на организация на строителната площадка (складиране на материали и оборудване, пътища за влизане и излизане от обекта и др.) (тежест: 7).
- Съответствие между графика за изпълнение и описание на плана за използване на материалите, производство/доставка на материали, аргументиран подход за доставка на асфалтовите смеси (тежест: 7).
- Съответствие между графика за изпълнение и описание на организация на човешките ресурси, необходими за изпълнение на проекта, разполагане на персонала (тежест: 7).
4. Срок (тежест: 15).
За магистрала "Струма"
Магистрала "Струма" се състои от четири лота:
- лот 1 Долна Дикана - Дупница - 16.8 км, в строеж
- лот 2 Дупница - Благоевград - 37 км в тръжна процедура
- лот 3 Благоевград - Сандански - 65.5 км в процес на проучване и предстоящо проектиране
- лот 4 Сандански - Кулата - 15 км завършила тръжна процедура, обжалване на избора.
Магистрала "Струма" е част от трансевропейски транспортен коридор 4, който в Югоизточна Европа е Видин - София - Кулата - Солун и предлага най-краткия маршрут за връзка между плавателния път на река Дунав и Егейско море, респективно международните пристанища Лом и Солун. Това я прави подходяща за комбинирани превози, включващи р. Дунав и вътрешноканалната мрежа на Европа. Като част от коридор 4 "Струма" има важна роля за връзка между страните от Вишеградската четворка, Румъния и България, респективно между Балтийско и Черно / Егейско море. Този маршрут е най-натовареният път, минаващ през България по направлението север-юг. "Струма" ще свърже шест от най-големите градски центрове в западната част на страната - Видин, Монтана, Враца, София, Перник, Благоевград, три от които – София, Видин и Благоевград, са и главни центрове за растеж.
Магистрала "Струма" е част от приоритетен проект 7 на ЕС за развитие на трансевропейската транспортна мрежа по протежение на магистралната ос Игуменица/Патра - Атина - София – Будапеща. Този проект ще осигури значителното подобрение на пътната мрежа в Югоизточна Европа и ще свърже главните градове в региона - пристанището на Патра, Игуменица, Атина (Пирея), Солун и София с важни градски центрове в източната и централната част на Европа.


http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=1780302


Edited by pavche - 08-Mar-2012 at 09:03
Back to Top
JloKyM View Drop Down
Newbiе
Newbiе


Joined: 21-Jun-2010
Online Status: Offline
Posts: 0
  Quote JloKyM Quote  Post ReplyReply #443 Posted: 10-Mar-2012 at 20:54
Софийска обилазница от begleca











Back to Top
Andrej_LJ View Drop Down
Senior Member
Senior Member
Avatar

Joined: 20-Oct-2008
Location: Ljubljana
Online Status: Offline
Posts: 2954
  Quote Andrej_LJ Quote  Post ReplyReply #444 Posted: 10-Mar-2012 at 21:09
Обиколница Thumbs%20Up
Кога треба да се отвори целосно?
"Тaм, където глупостта е образец, разумът е безумие." Гьоте
Back to Top
JloKyM View Drop Down
Newbiе
Newbiе


Joined: 21-Jun-2010
Online Status: Offline
Posts: 0
  Quote JloKyM Quote  Post ReplyReply #445 Posted: 11-Mar-2012 at 00:09
Originally posted by Andrej_LJ

Обиколница Thumbs%20Up

I see what I did here!

Originally posted by Andrej_LJ

Кога треба да се отвори целосно?



август-септември по план
Back to Top
Andrej_LJ View Drop Down
Senior Member
Senior Member
Avatar

Joined: 20-Oct-2008
Location: Ljubljana
Online Status: Offline
Posts: 2954
  Quote Andrej_LJ Quote  Post ReplyReply #446 Posted: 14-Mar-2012 at 16:10
Би сакал да ви претставам еден многу сериозен документ, кој гласи Приоритети за изградба на патната инфраструктура на Република Бугарија до 2020 година, за патишта од национално и европско значење.
Овој стратешки документ е направен во крајот на 2010 година и опфаќа 10 годишен стратешки развој на автопатската мрежа во земјата, изградба и анализа на сите предвидени делници, проследени со многу сериозни истражувања и интересни наоди.

Основни карактеристики на патната мрежа на Бугарија (во 2010 година):



Според оваа графика, во 2010 година, во Р. Бугарија имало:
421 км автопати
2960 км магистрални патишта (обележани како патишта од Први клас), помеѓу кои 252 км со најмалку 4 ленти за сообраќај (не е спомнато колку од овие делници се 1x4 или 2x2)
4012 км регионални патишта (обележани како патишта од Втори клас), помеѓу кои 146 км со најмалку 4 ленти за сообраќај (не е спомнато колку од овие делници се 1x4 или 2x2)
11750 км локални патишта (обележани како патишта од Трети клас), помеѓу кои 60 км со најмалку 4 ленти за сообраќај (не е спомнато колку од овие делници се 1x4 или 2x2)
250 км патни јазли и врски

Според оваа статистика, кон 2010 година, освен 421 километри автопат, во Бугарија се изградени и завиден број на експресни или брзи патишта, кои се во различна форма. Така, има околу 458 километри брзи или експресни патишта, кои заради немањето на критериуми во минатото, се граделе со различен стандард. Така имаме делници кои целосно кореспондираат со денешните стадарди за експресни патишта (како Тетово-Гостивар, значи 2*2 со вкрстувања на различни нивоа и проектирана брзина од над 100 км/час), па делници чии коловози се физички одвоени, но вкрстувањата се извршуваат на едно ниво, се до делници кои не се ниту физички одвоени, ниту вкрстувањата се извршуваат на различни нива (1*4).

Што се однесува до густината на автопатската и мрежа и онаа на експресните патишта, во документот е наведено дека Бугарија сериозно изостанува во споредба со некои европски земји. Така Бугарија кон 2010 година има густина на автопатите од само 3,8 км на 1000 метри квадратни, додека тие бројки за германија се 32, за Италија 28, за Словенија 19 и за Литванија 6.

Следуваат податоците за квалитетот на самата патна мрежа, кој упорно деградирал во последните 20 години, но во последните неколку години е присутен силен напредок и обрат на процесот. Така расте делот на патиштата кои се означени со добар квалитет, за сметка на оние кои се означени со лош:



плаво - добар квалитет
жолто - среден квалитет
портокалово - лош квалитет


Следуваат голм број на информации за развојот и растот на самиот сообраќај во Бугарија (број на регистрирани моторни возила по години), при што особен интерес се посветува на растот и развојот на товарниот патен сообраќај, како главен фактор за амортизација на патната мрежа. Бројот на регистрираните возила по години:



*Падот во 2006 година е заради воведувањето на нови стандарди при што голем број на старите возила веќе не се во можност да бидат регистрирани и соодветно употребувани.

Се наведуваат неколку многу интересни тенденции во патниот сообраќај, при што споредбите се правени во периодот 1990 - 2009 година:

- Транзитниот (патнички и товарен) сообраќај од 1990 до 2010 година низ Бугарија се зголемил неколкукратно, особено по влезот на земјата во ЕУ.
- Бројот на тешките товарни возила нараснал двојно, од околу 146 000 во 1990 година, до 291 000 во 2009 година (раст од 199%).
- Бројот на лесните автомобили има исто така довен раст, главно за сметка на моторите и мопедите.

Тенденции за развојот на вкупниот број на моторни превозни средства во Бугарија по видови:



црвено - товарни автомобили
лила - специални автомобили
портокалово - влекачи
зелено - автобуси
плаво - автомобили


Edited by Andrej_LJ - 14-Mar-2012 at 16:41
"Тaм, където глупостта е образец, разумът е безумие." Гьоте
Back to Top
Andrej_LJ View Drop Down
Senior Member
Senior Member
Avatar

Joined: 20-Oct-2008
Location: Ljubljana
Online Status: Offline
Posts: 2954
  Quote Andrej_LJ Quote  Post ReplyReply #447 Posted: 14-Mar-2012 at 16:40
Автомобилскиот, односно патниот транспорт во Бугарија игра клучна улога во превозот на патници и товари во земјата, е основен фактор за мобилноста на граѓаните и важен сопатник на економскиот напредок на земјата. Така, уделот на патниот сообраќај во превозот на стоки и товари е 2/3 (64%, што е еднакво на 64 милиони тони годишно), додека уделот во превозот на патници е исто така 2/3 (66%, што е еднакво на 640 милиони патници годишно), при што во овие бројки не се вклучени патниците превезени со електричен траспорт (тролејбуси, трамваи и метро) и патувањата со лесни автомобили. Тука треба да се нагласи дека оваа бројка не е за занемарување, ако се знае дека во над 15 бугарски града има тролејбусни мрежи, а во Софија има и трамвајна и метро мрежа.

Распределба на товарите според видови на транспорт за периодот 2003 - 2009 (во илјади тони):




Превезени патници по видови на општествен (јавен) транспорт за периодот 2003 -2009 (во илјади патници):




Инвестиции во патната мрежа по години (2001-2013), во рехабилитација и нова изградба, во милиови лева (2 лева = 1 евро):



Се забележува силниот раст на инвестициите во патната мрежа по 2010 година, од кога се во изградба голем дел на автопатските и патните делници во земјата.


Многу интересни се податоците кои ја разгледуваат мобилноста на населението и неговара достапност на ниво на општина до областен центар (локален главен град или регионален најголем економски, општествен и културен центар).

Достап до областен центар на ниво на општина пред реализација на проектите за автопати и експресни патишта (во минути):



Достап до областен центар на ниво на општина по реализација на проектите за автопати и експресни патишта (во минути):



10-20 минути
20-30 минути
30-45 минути
45-60 минути
над 60 минути


За крај има еден прекрасен пресек на сите автопати, експресни патишта и брзи патишта, според сите критериуми (ширина на коловозите, број на лентите во насока, размери на една лента за движење, размери на лентите за запирање, ивици, банкини и разделителна ивица). Автопатите варираат помеѓу следниве габарити: А35 2x(3+2), se do A25,5 2x(2+1). Eкспресните патишта имаат габарит Г20 (2x2, без ленти за запирање), и понатаму сите останати патишта од пониска вредност и превозен капацитет:




Edited by Andrej_LJ - 14-Mar-2012 at 16:40
"Тaм, където глупостта е образец, разумът е безумие." Гьоте
Back to Top
N23 View Drop Down
Senior Member
Senior Member
Avatar

Joined: 03-Feb-2011
Location: Skopje
Online Status: Offline
Posts: 2159
  Quote N23 Quote  Post ReplyReply #448 Posted: 17-Mar-2012 at 18:43

Београдска обиколница

Завршување на дел од обиколницата се очекува во Мај, а целосно во 2014.



Edited by N23 - 17-Mar-2012 at 18:49
Back to Top
WiccanWitch View Drop Down
Newbiе
Newbiе
Avatar

Joined: 10-Feb-2012
Online Status: Offline
Posts: 0
  Quote WiccanWitch Quote  Post ReplyReply #449 Posted: 19-Mar-2012 at 21:57
Bravos za Bugarive!
Back to Top
Andrej_LJ View Drop Down
Senior Member
Senior Member
Avatar

Joined: 20-Oct-2008
Location: Ljubljana
Online Status: Offline
Posts: 2954
  Quote Andrej_LJ Quote  Post ReplyReply #450 Posted: 22-Mar-2012 at 13:47
Originally posted by N23

Београдска обиколница

...



Завршување на дел од обиколницата се очекува во Мај, а целосно во 2014.



Мислам дека треба да се проверува информацијата пред да се пушта, затоа што настанува контра-ефект на темелно и квалитетно информирање, односно дезинформација.
Обиколницата на Белград, како што и се гледа не горната слика се гради разделена на многу мали подфази, со цел да се симулира вршење на голема работа, особено пред нивните избори кои се пролетва. Купишта на нереални изјави и ветувања беа дадени последниве неколку месеци од страна на нивните политичари, на кои ни самите срби не веруваат и гледаат со гадење.
Што се одесува до обиколницата, единствената отсечка која моментално се гради во цел профил е онаа кратката помеѓу Добановци и Батајница (која ги сврзува автопатите Белград-Загреб и Белград-Будимпешта). Само еден коловоз (односно полу-автопат како што токму србите го измислија и го нарекуваат) од оваа делница ќе се пушти во Мај годинава, како предизборен маркетинг, додека за другиот коловоз нема рокови (како и за огромен дел од автопатиштата кои се градат моментално во Србија, или ако ги има тие се спектакуларно пробивани).
Останатиот дел од трасата кој моментално е во изградба е само краткиот сегмент помеѓу Орловача и Авалски пат, исто така во форма на полу-автопат (сега се градат мостовите само за еден коловоз, па после ќе се додаваат втори мостови, како што беше случајот со децениското градење на мостот Бешка 2). Како што се гледа на самата карта, најтешкиот дел од Авалски пат до Бубањ поток (што треба Обиколницата да ја изведе на автопатот Белград-Ниш-Скопје/Софија) нема ни абер од градење, затоа што сеуште не се започнати ниту тендерите, ниту е завршен откупот на земјиштето.
Значи кон 2014 година Белград ќе има само еден Кружен пат со по една лента во насока (впрочем тоа го имаат и сега - Kružni put), кој нема да биде довршен, додека од вторите коловози и последната делница нема ни абер и доколку се започне со изградба годинава тогаш според досегашното искуство ќе требаат најмалку 3-4 години да се комплетира.
"Тaм, където глупостта е образец, разумът е безумие." Гьоте
Back to Top
Andrej_LJ View Drop Down
Senior Member
Senior Member
Avatar

Joined: 20-Oct-2008
Location: Ljubljana
Online Status: Offline
Posts: 2954
  Quote Andrej_LJ Quote  Post ReplyReply #451 Posted: 22-Mar-2012 at 14:38
Со затоплувањето на времето дојде и новата градежна сезона, а со неа и раздвижување на бројни патни инфраструктурни проекти во Бугарија. Подготвив една карта и малку информации во врска со секој покрупен патен проект во Бугарија, кој моментално се гради или е во фаза на тендер. СИте овие патишта треба да се завршат до вкл. со 2015 година, што мислам дека поставува една добра основа за понатамошна надградба на патната мрежа со помош на новиот програмен период од ЕУ кој ќе започне во 2014 и трае до 2020, кога треба да се заврши целосната основна и помошна автопатска мрежа на земјата.



Зелено - изградении во експолатација (дебело - автопати, тенко - експресни патишта)
Црвено - во изградба (дебело - автопати, тенко - експресни патишта)
Лила - во тендерска постапка (дебело - автопати, тенко - експресни патишта)

1) Автопат Сандански - Кулата (GR), ЛОТ 4 на автопатот Струма (А6 Е79). L = 15km  € 28 mil.

Изградбата на оваа 15 километри долга отсечка (од км 423+500 до км 438+500) започнува на 5ти Април годинава, при што работата е доделена на грчката фирма Актор. Цената на проектот е 56 милиона лева (околу 28 милиона евра или под 2 милиона евра на километар), а рокот за изведба е 23 месеци (соодветно треба да се пушти во сообраќај кон Март 2014 година). Цената на километар автопат е 1,86 мил. евра/км. Интересно е што индикативната вредност на проектот била 86 милиона лева, а при сериозната конкуренција од страна на градежните фирми е постигната цена пониска за дури 30 милиона лева, кои можат да бидат пренасочени во други проекти на Опертивната програма Транспорт. Проектот вклучува голем број на премини и тунели специално направени за заштита на животинскиот свет бидејќи автопатот минува низ заштитените европски зони Натура 2000.

2) Автопат Дупница - Благоевград , ЛОТ 2 на автопатот Струма (А6 Е79). L = 37km  € 100 mil.

Тендерот за изградба на втората делница од автопатот Струма моментално тече, крајот за доставување на понудите е 4 Мај, при што реалната изградба треба да започне кон крајот на годинава и да се заврши кон крајот на 2014 година. Се работи за релативно тешка делница (од
км 322+000 до км 359+000), при што рокот за изведба на објектот е 27 месеци од потпишување на договорот. На оваа патна отсечка ќе има 4 патни јазли и тоа: Дупница-југ, Бобошево, Кочериново и Благоевград.

3) Автопат Долна Диканја - Дупница , ЛОТ 1 на автопатот Струма (А6 Е79). L = 17km  € 30 mil.

Изградбата на оваа делница долга скоро 17 километри (од км 305+220 до км 322+000)  започна во Октомври 2011 година, при што изградбата треба да финишира во Октомври 2013 година. На оваа делница ќе има 2 патни јазли и тоа Долна Диканја и Дупница-север. Интересното е што повторно прогнозираната вредност на проектот беше доста повисока од реализираната вредност, при што повторно се заштедија средства кои се пренаменети за други проекти. Така индикативната вредност на проектот беше 100 милиона лева, додека реалната е 59 милиона евра (заштеда од околу 20 милиони евра). Цената за километар автопат е 1, 76 мил. евра/км.

Малку пресни слики од изградбата (mandjasgrozde, SSC):















Со тоа кон крајот на оваа 2012 година ситуацијата на автопатот Струма (Софија - Кулата - Солун) ќе биде следната:

Завршени L = 37km
Во изградба L = 69
За следниот програмен период (по 2014) L = 64km (ЛОТ 3 Благоевград-Сандански).


"Тaм, където глупостта е образец, разумът е безумие." Гьоте
Back to Top
Andrej_LJ View Drop Down
Senior Member
Senior Member
Avatar

Joined: 20-Oct-2008
Location: Ljubljana
Online Status: Offline
Posts: 2954
  Quote Andrej_LJ Quote  Post ReplyReply #452 Posted: 22-Mar-2012 at 15:43
4) Софиска обиколница, јужна страна бул. Симеоновско шосе - бул. Ал. Малинов/Младост (I-1, I-6 E871)  L = 3,6km

Изградбата на оваа исклучително важна за градот Софија и многу сложна за изведба отсечка е кон својот крај. Делницата треба да се пушти во Август 2012 година, со што скоро целиот дел на јужниот ринг на Софија ќе биде комплетиран. Оваа отсечка е многу важна затоа што минува низ густо-населени региони на градот, каде секогаш има големи гужви и го сврзува вториот по големина кварт на Софија - Младост. На делницата ќе има два патни јазли и тоа: бул. Бистришко Шосе и бул. Александар Малинов.

!ОБНОВЕНО!
5)
Софиска обиколница, западна страна АМ Лјулин - бул.Сливница - Северна тангента (II-18, II-55, E79, E80)  L = 3km    
Кратката делница (од км 59+400 до км 61+629.18 и од км 0+000 до км 0+780) е продолжение на автопатот Лјулин кон големиот бул. Сливница, од каде ќе почнува и автопатот Софија - Калотина (RS), како и Северната експресна тангента на Софија. Токму таму е предвидено да се изгради голем патен јазол, кој ќе биде направен со цел да го олесни транзитот околу главниот град на Бугарија. Бидејќи се работи за јазол каде се вкрстуваат 4 важни патни правци, потребен е откуп на околното земјиште, со цел да се изгради патниот јазол Словница кој ќе биде на 3 нива. Тендерот е во тек, а понудите можат да се достават до 26 Март годинава, при што изградбата треба да започне до крајот на годинава и биде готова до крајот на 2014 година. Високата цена за трите километри (37 милиони евра или по 12,33 милиони евра по километар) произлегува од сложноста на самата траса и големите и сложни патни јазли. Тендерот е завршен, при што цените се отвораат на 15 Април, а изградбата треба да започне во втората половина на годината. 2 патни јазли се предвидени и тоа со бул. Царица Јоанна и со бул. Сливница!

Патен јазол Сливница:




!ОБНОВЕНО!
6) Изградба на Софиската Северна Експресна Тангента (II-18, II-55, E79, E80) и автопатот Софија - Калотина (RS) I-8E80 L = 16,5km L = 50km    *
Моментално се изработуваат  тендерските документи за изградбата на северната експресна обиколница на Софија (со габарит 2*(3+2)), кој треба да биде објавен до крајот на месец Април 2012 година. Исто така  се подготвуваат проектите и тендерската документација за изградбата на автопат кој ќе ја поврзе Софија со Ниш преку граничниот премин Калотина. Северната тангента е многу сложен проект кој опфаќа и изградба на 5 патни јазли во формата на детелини или дијаманти и неговата цел е да го превземе трназитот на возила во северните делови на градот. Самата тангента ќе биде долга 17 километри, при што индикативната вредност е 151 милиони евра (или по 9 милиони евра на километар). Тендерите се очекуваат оваа година, додека реалната изградба треба да започне на почетокот на 2013 година и заврши во 2015 година.

Северна експресна тангента /Северна скоростна тангента:



Што се однесува до автопатот Софија - Калотина, тој е многу важен за целата земја, бидејќи е најкраткиот пат на Бугарија со Европа. Таму секој ден минуваат околу 20 000 автомобила и 3 000 тешки возила.

*Средствата 380 милиони евра се наменети за неколку патни објекти околу Софија и тоа:
Софиска обиколница - западен ринг  L = 8,5km
Софиска обиколница - северен ринг L = 16km
Автопат Софија - Калотина L = 50km
Вкупно се работи за автопатски делници во должина од L = 74,5, при што излегува дека просечната вредност за изградба на нов километар автопат е 5,1 милиони евра. Високата цена е поради фактот што Софискиот ринг се гради со по 5 ленти во еден правец (вкупно 10 ленти, од кои 6 за транзитен сообраќај и 4 за локален), сложните патни јазли, како и високата откупна цена на земјиштето.




Edited by Andrej_LJ - 27-Mar-2012 at 18:46
"Тaм, където глупостта е образец, разумът е безумие." Гьоте
Back to Top
Andrej_LJ View Drop Down
Senior Member
Senior Member
Avatar

Joined: 20-Oct-2008
Location: Ljubljana
Online Status: Offline
Posts: 2954
  Quote Andrej_LJ Quote  Post ReplyReply #453 Posted: 22-Mar-2012 at 16:17


7) Експресен пат Ботевград - Мездра, дел од експресниот пат Софија - Ботевград - Видин (I-1, E79)   L=33km 
Делницата моментално се гради како дел од Коридорот 4, кој ги сврзува Грција, Бугарија и Романија со Унгарија и Европа. Целиот патен правец од Ботевград до Видин (RO) е поделен на неколку фази, при што во овој програмен период ќе се гради експресниот пат Ботевград - Мездра, ќе се реконструира постоечкиот експресен пат Мездра-Враца и ќе се изградат експресни обиколници на градовите Монтана и Враца. Сите останати отсечки ќе се градат во следниот програмен период, односно до 2020 година и тоа како експресни патишта (проектирана брзина од 110 км/час и пресекувања само на 2 нива). Трасата на експресниот пат Ботевград - Мездра максимално ќе го следи постоечкиот пат, при што ќе излегува од трасата само при тешките делници и пресекувањата со идната планирана брза железница Софија-Видин, за чија цел ќе се изгради и тунел на експресниот пат под железничката линија.



8) Експресен обиколници на градовите Враца и Монтана, дел од експресниот пат Софија - Ботевград - Видин (I-1, E79)   L=7+13km 

Обиколницата на Враца е долга 7 километри и се планирани неколку патни јазли и пресекувања со локални и регионални патишта. Рокот за изведба е 20 месеци, т.е. првата половина на 2014 година.
Обиколницата на Монтана пак е долга околу 13 километри, каде се планирани неколку бесконфликтни патни јазли. Рокот за изведба е 22 месеци, т.е. првата половина на 2014 година.
Двете делници се со габарит Г20 (експресен пат 2*2, проектирана брзина од 110 км/час) и се во тендерска процедура, која треба да заврши на 16 Март 2012 година.



9) Експресен пат околу Видин и Дунав мост 2, дел од експресниот пат Софија - Ботевград - Видин (I-1, E79)   L=6+2km 

Мостот, експресната обиколница на Видин, како и железничката инфраструктура треба да бидат завршени кон крајот на годинава (демек делумно ќе биде отворен мостот, како и целата патна и железничка инфраструктура), додека мостот со сите свои функции треба да влезе во експолатација во 2013 година.

Слики од Март 2012:










Edited by Andrej_LJ - 22-Mar-2012 at 16:27
"Тaм, където глупостта е образец, разумът е безумие." Гьоте
Back to Top
kenzo_fan View Drop Down
Senior Member
Senior Member


Joined: 19-Dec-2011
Online Status: Offline
Posts: 306
  Quote kenzo_fan Quote  Post ReplyReply #454 Posted: 23-Mar-2012 at 12:00
Ќе се поврзат ли некогаш Скопје и Софија со автопат? На мапава не гледам предвидени активности кон македонска граница. Има ли некои поголеми препреки за тоа во физичка смисла? Немам претстава за теренот, ќе требаат ли тунели и слични комплицирани зафати? Делницата не ми се чини голема.
Back to Top
ink View Drop Down
Senior Member
Senior Member


Joined: 01-Dec-2010
Location: Bulgaria
Online Status: Offline
Posts: 530
  Quote ink Quote  Post ReplyReply #455 Posted: 23-Mar-2012 at 18:54
Originally posted by Andrej_LJ




Андреj имаш пропуштил си мегу Стара Загора и Казанлак има веке скоростен пат 2/2. Мегу Димитровград и Хасково имаш 2+1/2+1 (но вклучуването во патот не е на друго ниво).
От Карджали надоле имаш исто 2+1/2+1.


Edited by ink - 23-Mar-2012 at 19:08
Back to Top
nenad View Drop Down
Senior Member
Senior Member


Joined: 19-Dec-2009
Online Status: Offline
Posts: 722
  Quote nenad Quote  Post ReplyReply #456 Posted: 23-Mar-2012 at 20:15
Мал осврт за обиколницата околу Белград.

Прво, херојски се напорите на Србија во врска со изградбата на Автопатишта во вакви услов. Да не се заборави, не зема ефтини кредите (или како Бугарија и Грција џабе пари), туку со 3 4 % каматни. Заота се оди полека со изградбата, државате е на горниот лимит на задолжување ткаа да е тешко да се подигаат нови средстава. А исто така се гради коридорот 10 према Бугарија и Македонија. Да не навлегуваме во приротетите, тоа е прашање е отворено за дискусија.

Картата која ја постира Н23 се кажува. сега се гради целиот профил од батајница до Добановци, нависум лесна делница, но имаше големи проблеми со експропријација на земјиште. Тука бил вмешан и организиран криминал, некои фаци купиле земјисте на трасата па парале огромни пари и сл. работи. Тој дел е мн важен. досега возилата кои одеа према југ, како и према запад кој Загреб мораа да влегуваат во градот, каде ги чекаат 5 - 6 бавни семафори па да излезат на автопатот. реално е таа делница да се заврши во Мај-Јуни.

се градии секторот 5, кој е најтежок од градежна гледна точка, 2 големи моста, еден голем тунел, многу клизишта, кои посебно се комплицирани, подземини води, кои бараат длабокофундирање со шипови. таа делница се гради во полупрофил. Кој што поминал на кружниот пат во Белград знае дека овој дел е најголемото тесно грло. иако краток (секторот 5 многи ке растерети. Малку е незгодно што се гради во полупрофил, но ако се глрадеше во цел профил, тогаш сите пари ке одеа на тој дел. Подобро врапче во рака, откоку гулаб на гранка.
Секторот 6 не е компликуваан воопшто. мислам дека беа наколку помали мостови и еден тунел во ископ, едно поголемо клизиште и неколку мали. но тој не е толку ни итен, кружниот пат на тој дел е сосема доволен да го опслужи сообраќајот. Секако и тој ќе почне да се гради во полупрофил прво па потоа сукцесивно и втората лента.

Логиката на оваа обиколница е да се измести товарниот сообраќај од центарот на центарот на Белград. посебно ги отоварауваше мостовите.

ако јас се прашувам ваквата изградба е ОК. подобро да се изгради полупрофил на целата делница, да се реши горечкиот проблем, па потоа да се потполнува со уште една лента. секако е подобро веднаш целиот да биде авотпатско реени, но како што реков пружи се до каде ти е чергичето.

п.С. не ми е јасно како они лопови од Терна,добиваат лотови на К10?
Back to Top
Cloverstack View Drop Down
Admin Group
Admin Group
Avatar

Joined: 01-Sep-2007
Location: Скопје
Online Status: Offline
Posts: 12453
  Quote Cloverstack Quote  Post ReplyReply #457 Posted: 24-Mar-2012 at 23:14
Originally posted by kenzo_fan

Ќе се поврзат ли некогаш Скопје и Софија со автопат? На мапава не гледам предвидени активности кон македонска граница. Има ли некои поголеми препреки за тоа во физичка смисла? Немам претстава за теренот, ќе требаат ли тунели и слични комплицирани зафати? Делницата не ми се чини голема.

Можеби некогаш во многу далечна иднина... Засега Бугарите испланираа да градат само експресен пат кон Македонија, а ние ионака „плановите“ ги менуваме константно, колку да помине времето, и всушност одамна ништо не градиме. Така да Скопје и Софија ќе останат меѓусебно прилично изолирани.


Еве ја мапата на бугарската моментална автопатска мрежа (изградено - во изградба - планирано), како и планираните експресни патишта обележани со виолетово:

Originally posted by ink







А еве го и нашиот најнов „план“...
изградено - планирано

Originally posted by Cloverstack








Edited by Cloverstack - 24-Mar-2012 at 23:15
Back to Top
OCB View Drop Down
Senior Member
Senior Member
Avatar

Joined: 03-Feb-2011
Location: 54
Online Status: Offline
Posts: 921
  Quote OCB Quote  Post ReplyReply #458 Posted: 25-Mar-2012 at 00:20
Од Програмата на Владата:

Коридор VIII – Романовце – Крива Паланка (постапката за концесија е во тек, 2013-2018 доколку има заинтересиран концесионер; 2014-2015 рехабилитација, надградба и проширување доколку не се добијат прифатливи услови за концесија).

Концесионирањето пропадна по што требаше да се пристапи кон планот Б. Наместо тоа, Владата продолжува со трошење пари за нова консултантска студија и покрај тоа што таква студија е веќе платена и добиена. Истата е изготвена од страна на реномирана компанија - „Луис Бeргер“, во 2007. И додека за „Луис Бергер“, како проектант на мостот на Сава во Белград, Discovery сними документарец за серијата Extreme Еngineering, нашето министерче Миле не убедува дека друга консултантска куќа ќе дојде до магични резултати кои ќе ги натераат приватните инвеститори да го изградат Коридорот 8.
Back to Top
ink View Drop Down
Senior Member
Senior Member


Joined: 01-Dec-2010
Location: Bulgaria
Online Status: Offline
Posts: 530
  Quote ink Quote  Post ReplyReply #459 Posted: 25-Mar-2012 at 02:26
Originally posted by Cloverstack

[QUOTE=kenzo_fan]



Има ли некаква причина за този автопат Скопje-Штип? Ке продолжува ли ком Радовиш и Струмица?
Back to Top
Cloverstack View Drop Down
Admin Group
Admin Group
Avatar

Joined: 01-Sep-2007
Location: Скопје
Online Status: Offline
Posts: 12453
  Quote Cloverstack Quote  Post ReplyReply #460 Posted: 25-Mar-2012 at 16:28
Originally posted by ink


Има ли некаква причина за този автопат Скопje-Штип? Ке продолжува ли ком Радовиш и Струмица?

Всушност прво се занесуваа дека ќе го продолжат накај Кочани - Делчево - бугарска граница. Автопат до Штип реално треба да има, бидејќи Штип е сообраќаен центар на источна Македонија и од тој автопат полза ќе имаат многу поголем број граѓани, а не само оние од Штип. Проблемот е што долго време има само план, а рок нема.

До Кочани односно Виница сообраќајот е солиден, а од она што имам читано планираната траса е прилично ефтина за изградба, па не е вон памет во некоја догледна иднина да се планира изградба на автопат (или експресен пат) и до Кочани/Виница. Исто така постојниот пат поминува низ повеќе села, а имам впечаток дека во Кочанската котлина има и доста локален „земјоделски“ сообраќај кој нема алтернативен пат па мора да го користи сегашниот магистрален. Мислам дека овие се два значајни фактори кога се размислува дали помеѓу Штип и Кочани да се гради автопат или експресен пат, а магистралниот пат да остане за чисто локални потреби.

Кон Македонска Каменица, Делчево и понатака, сообраќајот е ужасно слаб, преголем потенцијал за пораст јас не гледам, а теренот е незгоден за изградба, па планирање на автопат дури и долгорочно не прави никаква смисла. Според мене еден добар магистрален пат со две (и три ленти таму каде што е потребно), со добри стандарди по целата должина и добро одржуван, ќе биде сосема адекватен во наредните децении.

Струмица беше изоставена од автопатската мрежа дури и во првичните мегаломански ветувања на актуелната власт, кога цела мапа на државава ја нашкрабаа со автопати.



Edited by Cloverstack - 25-Mar-2012 at 16:34
Back to Top
 Post Reply Post Reply Page  <1 2122232425 69>

Forum Jump Forum Permissions View Drop Down



This page was generated in 0.234 seconds.

Copyright ©2007 - 2024  build.mk

Коментарите на форумот претставуваат лично мислење на нивните автори и не претставуваат официјален став на build.mk.