Од регионот (општо)

Изградбата:

Пазар за 6.5 млрд. лв.*

13 окт 2009

6,5 млрд. лв. Толкова според института за маркетингови изследвания GfК е пазарът на бързооборотни стоки в България. Някои от големите международни играчи в сектора вече се борят за дял от него. През тази и следващата година те ще имат много по-сериозна конкуренция, защото за периода oт есента на 2009г. до 2010 г. в България ще дойдат поне 5 нови вериги, всяка от които планира да влезе в топ 10 по обороти.

Добри новини в лоша година

От средата на миналата година заглавията на повечето бизнес новини започваха със "замразени проекти", "отложени планове", "спрени инвестиции". Мрачната вълна обаче почти не засегна търговията с бързооборотни стоки. След известно колебание в първите месеци повечето от настоящите играчи на пазара съобщиха, че секторът остава стабилен и няма причина да спират или отлагат своите планове за експанзия в страната. Доказаха го и множеството откривания на нови филиали, както и стъпването на редица вериги на българския пазар.

През март първи магазин в страната отвори най-голямата верига в Европа по оборот "Карфур". Обектът, който се намира в търговския център "Бургас плаза", е разположен върху площ от 8 хил. кв.м и предлага асортимент от приблизително 50 хил. артикула. Есенната вълна от откривания пък започна със словенската верига "Меркатор", която отвори първия си хипермаркет в България в Стара Загора, както и с представителя на магазините с намаления (т.нар. дискаунтъри) "Плюс", който стартира с първите си шест магазина в Перник, Севлиево, Харманли, Горна Оряховица и Силистра. Деветмесечието на 2009 г. не беше лошо и за компаниите, които вече присъстват на българския пазар. Нови магазини отвориха "Билла", "Кауфланд", "Т-маркет", "Пикадили".

Напред към ниските цени

Представителите на търговския сектор единодушно определят периода 2009-2010 г. като годината на дискаунтърите (магазини, които предлагат стоки с големи намаления). До края на тази и през следващата година на пазара ще има три вериги от този тип. Първото откриване вече направи немската "Плюс", част от групата "Тенгелман", която отвори първите си шест магазини преди седмица. "До края на годината магазините ще бъдат 25", съобщи мениджърът "Финанси и администрация" на дружеството Георги Дундев. Предстои откриването на филиали в София, Враца, Бургас, Варна, Раднево, Пазарджик, Търговище и Разлог. През 2010 г. ще бъдат отворени още 25 нови обекта, като се очаква в средносрочен план инвестициите в тях да достигнат 500 млн.лв.

Другият играч в сектора - веригата "Пени маркет" на немската група РЕВЕ, собственик и на магазините "Билла", също напредва с развитието си в България. Компанията вече откри логистичния си център край елинпелинското село Столник и планира да отвори първите си магазини до края на годината. Те ще бъдат между 20 и 30, същият брой обекти ще бъдат открити и през следващата година. "Инвестициите ни до края на 2009 г. ще достигнат 100 млн. евро, а за следващите 5 години - около 250 млн. евро", каза управителят на "Пени маркет" Васил Фечко. За влизане на българския пазар се готви и трета дискаунт верига - "Лидл". Очаква се тя да отвори първите си обекти през 2010 г.

Веригата "Билла", която има 50 магазина в България, също не е спряла разрастването си. "До края на годината трябва да разполагаме с 65 супермаркета", съобщи в средата на септември изпълнителният директор на компанията за България и Румъния Емил Стефанов. През миналата година стратегията на "Билла" е била да се развива в по-малките градове, обясни тогава Стефанов, като уточни, че са отваряни обекти и в градове с 15 хил. души население. Заради кризата сега веригата се е съсредоточила върху шестте най-големи града в страната.

Балкански сблъсък на местна почва

През следващата година силно ще нараства и присъствието на словенската верига "Меркатор", която преди седмица отвори първия си хипермаркет в Стара Загора. Плановете на дружеството са до 2010 г. компанията да разполага със 7 магазина в шестте най-големи града - София, Пловдив, Бургас, Варна, Стара Загора и Русе. "В тях ще бъдат инвестирани 40 млн. евро", съобщи в интервю за "Дневник" преди месец управителят на "Меркатор България" Йордан Терзийски. Очакванията са до 2012 г. вложенията да достигнат 80 млн.евро, след като словенската верига стъпи и в някои от по-малките градове.

Групата "Меркатор" е един от големите играчи на пазара в Югоизточна Европа. На българска почва тя ще се срещне с основния си конкурент - сръбската "Делта макси", която е собственик на веригата "Пикадили". До края на тази година компанията планира да открие два от кварталните си магазини "Пикадили експрес" в София, а през следващата ще отвори още 30-40 обекта от този тип в различни градове на страната. Не спира и разрастването на познатите супермаркети "Пикадили" - през 2010 г. нови магазини ще има в София и в Русе, съобщиха от компанията.

Следващата година ще бъде дебютна и за втората верига на "Делта макси", която ще стъпи на българския пазар - "Темпо", съобщиха от компанията. Първият магазин "Темпо", който като формат е смесица между дискаунт магазин и кеш енд кери, ще се намира в района на столичната Централна гара.

Защо сега?

Голяма част от инвеститорите в търговията на дребно с хранителни стоки, които стъпват в България, се готвят от години за тази крачка. Това е особено валидно за дискаунтърите, които обикновено навлизат на пазара с много магазини едновременно и им е необходимо време, за да закупят терени или да договорят търговски площи. Бързото разрастване пък е условие да се договорят добри цени с доставчиците. Според наблюдатели на пазара въпреки кризата веригите за бързооборотни стоки не изпитват толкова сериозни затруднения в намирането на финансиране за разлика от другите бизнеси. Причината е в сравнително стабилните показатели на сектора и потенциала за растеж. Това мнение се подкрепя и от данните на националната статистика, както и различни маркетингови проучвания. По данни на НСИ към август търговията с хранителни стоки не само че не е в незавидни позиции спрямо същия месец на миналата година, но дори отбелязва лек ръст - 2.5%.

Според последното изследване на института GfK България все още е далеч от средния дял на модерната търговия в общите покупки на домакинствата в сравнение с повечето страни от региона, макар и да се вижда растеж с всяка изминалата година. През 2007 г. десетте най-големи вериги са имали общо 19.2% дял от крайното потребление, през 2008 г. той вече е достигнал 22.6 на сто.

За първите шест месеца на годината водещите вериги заемат 25,3% от търговията, докато в Сърбия този процент е 33 на сто, а в държави като Хърватия, Чехия и Словакия - над 65%. "От данните ясно се вижда големият потенциал, който има сектора в България", коментира директорът "Потребителски изследвания" в GfK Владислав Колев.

Според представители на вериги не е за пренебрегване и фактът, че в момента е по-лесно да се договорят по-добри условия с доставчиците, както и по-изгодни цени за покупка на терен или наемането на имот. Отделно моментът е подходящ за привличането на лоялни клиенти, тъй като в условията на криза хората са много по-предпазливи в покупките си и са склонни повече да посещават различни магазини, докато намерят най-доброто място за себе си.




Шопинг центрове, функциониращи към 31 декември 2008 г.

Шопинг мол - Град - Нетна отдаваема площ (кв. м) - Година на завършване

Мол София София 21 500 2006
Сити Център София София 20 000 2006
Скай Сити Център София 15 160 2006
Сентрал Мол Велико Търново Велико Търново 18 000 2006
Пфое Мол Варна 12 000 2007
Мол Самоков Самоков 3 400 2007
Мол Варна Варна 32 000 2008
Мол Сандански Сандански 5 000 2008
Парк Мол Стара Загора Стара Загора 19 500 2008
Каварна Сити Център Каварна 4 200 2008
Сити Център Ловеч Ловеч 4 700 2008
Мол Видин Видин 6 000 2008
Търговски център Макси Плевен 4 000 2008
Сентрал Мол Плевен Плевен 11 000 2008
Мания Тауър Сити Център Плевен 8 000 2008
Търговски център Дунав Русе 3 000 2008

Шопинг молове в процес на строеж към 31 декември 2008 г.

Мол - Град - Инвеститор - Нетна отдаваема площ (кв.м) - Год. на завършване

Карфур Цариградско София Assos Capital/Carrefour 66 000 2009
Сердика Център София ECE/Immorent 53 000 2010
Мега Мол София София Magnum Bulgaria Gama 24 000 2010
България Мол София London Sofia Property/ Salamanca Capital 33 000 2010
Гранд Мол Варна Варна Orchid Developments Group 52 000 2010
Галерия Варна Варна GTC/ Galleria Varna 38 000 2009
Варна Тауърс Мол Варна Varna Towers 23 400 2009
Галерия Пловдив Пловдив European Convergence Development Company 45 000 2009
Мол Пловдив Пловдив GE Real Estate and Quinlan Private 20 000 2009
Мол Марково Тепе Пловдив Melina 22 000 2010
Галерия Стара Загора Стара Загора GTC 26 000 2009
Карфур Мол Стара Загора Carrefour 20 900 2010
Мол Стара Загора Стара Загора Real Estate Services Bulgaria 21 000 2010
Бургас Плаза Бургас Carrefour/ Gort Holdings/ Bridgecorp 29 200 2009
Сън Сити Център Бургас Sun City Invest 11 200 2010
Гранд Плаза Русе Русе Mall Rousse Invest 37 500 2010
Мол Русе Русе Real Estate Services Bulgaria/Iris 38 500 2010
Дунав Мол Русе Marmeg 17 000 2009
Мега Мол Русе Русе Charlemagne Capital/ Megachim 17 800 2010
Галерия Русе Русе GTC 37 000 2010
Терра Център Мол Габрово Terrachim 97 10 000 2009
Мол Габрово Габрово Mall Gabrovo 10 000 2009
Мол Сити Център Казанлък Казанлък Trakia Trade 12 000 2009
Форум Пазарджик Пазарджик Sienit Holding 9 700 2009
Мол Плевен Плевен Aladin 17 500 2010
Сити Център Гоце Делчев Гоце Делчев Megastroy 2000 10 000 2009

Кај нас навистина има многу трговски објекти. За жал, голем дел од поголемите се градени во крајот на 80тите и почетокот на 90тите (како да речеме Буњаковец, Беверли Хилс, Олимпико, Бисер, инт...) се сите толку погрешно планирани и изведени, што реално пропаднаа и сега само ја нагрдуваат околината. Потоа се продолжи (до ден денешен) со транзицијскиот стил на архитектура - мали зградички (со катастрофално планирање и ефтина изведба), кои место да се предназначени за живеење, се еден неповторлив микс на се: од станови за живеење (и исти такви претворени во канцеларии- колку мизерно!), до деловни простори и трговски објетки на приземјето, кои секогаш се мали, разновидни и кичасто-шарени, истурени на секоја улица (фрижидери за сладоледи, весници, овошје и зеленчуци, гајби и што ли не).

Според мене решението на проблемот е комплексно и пред се опфаќа влез на западни компании во Македонија. Тоа не значи само нови работни места, но и начин на мислење и однесување, нов, подобрен квалитет на работни услови и услуги. Мислам дека почнаа да се будат нашите, кога во прашање е ова. На Скопје итно му фали некаков бизнис (не трговски) центар, каде што би се сместиле голем дел од претставништвата на големите, но (што е и поважно) и на малите фирми-поединци. На што личи ова, во Градски Ѕид, секој мезанин е преполн со училишта за странски јазици, салони за убавина, адвокатски и други објекти...
Втора димензија на ова е некомбинирањето на трговските центри (Рамстор, а гледам и Веро оди во таа насока) со деловни комплекси. Мислам дека доколку самиот трговски центар содржи и офис-кула (како да речеме Џи Мол Скопје), нема да можат да си дозволат Рамстор изглед, односно класична лименка!
Трето е што трговско-деловните комплекси кај нас се бутаат во центар! Никаде тоа го нема. Јас не сум видел погрозни молови од скопските. ГТЦ си остана ремек дело во споредба со нив.
Четврта замерка е што досега ниту една странска добро котирана компанија не влегла кај нас. Ќе речете Веро или Туш. ОК но Веро има 8 супер маркети, Туш незнам до колку стигнаа (помалку од 8 претпоставувам). Тинекс наш има 35 низ републиката. Добри странски компании (немора да се многу странски, доволно е Меркатор или Конзум) да изградат навистина голем и добар ланец, со што ќе се поттикне конкуренцијата и ќе ги истисне малите маалски продавнички од играта, што ќе отвори место за уште поголема конкуренција на малопродажниот пазар. Друг проблем е што во Македонија освен трговските, не влегла (сериозно) никоја голема финанскиска институција (било тоа банка, осигурување или инвестицијски фонд). Сите знаеме дека токму овие големи институции имаат најпретставителни згради насекаде.
И една критика до Телевизија А1, која претендира да е најгледана и најрепрезентативна во Македонија. Имаат објект-шупа во Маџари!?! Место да изградат навистина репрезентативна зграда (воопшто немора во Центар), може на пример кај Саем или Воена Болница или Партизан во Карпош или кај Александар Палас)... Што би додале вие? Зошто во Македонија; 1) Не се градат репрезентативни трговско-деловни објекти? 2) Зошто немаме сериозен играч во малопродажниот бизнис?

Hermes Park (European Trade Center), Sofia photo update:




Extrerior







View from the tallest building

towards East:



towards West:





The tunnels under Tsarigradsko shose, built by the investor





The underground parking lots







Interior

И Hermes Park (European Trade Center):

Во Загреб навистина често одам (ептен е блиску, на само 135км од Љубљана) и за самиот град немам еден лош збор да кажам! Прекрасно организиран и среден и далему поголем од Скопје (јас би рекол двојно!). Треба веќе да размислуваат и за метро, иако покрај трамваите и автобусите имаат и градска железница. Но, трговски центри навистина му фалат на Загреб, а потврда за тоа е и фактот што секој викенд Љубљана и БТЦ се полни со хрватски коли. Како и да е, гледам тоа набрзо ќе се смени во нивна корист! Инаку ова е веројатно на автопатот Загреб-Крапина, ако не грешам (на Загреб-гп. Бергана патарината е залепена со граничниот премин,а друг автопат западно од градот нема).
А пак за автопатите нивни....среќа што се одвоиле од нас на време, ние неспособни туткуни!

Originally posted by Andrej_LJ Во Загреб навистина често одам (ептен е блиску, на само 135км од Љубљана) и за самиот град немам еден лош збор да кажам! Прекрасно организиран и среден и далему поголем од Скопје (јас би рекол двојно!). Треба веќе да размислуваат и за метро, иако покрај трамваите и автобусите имаат и градска железница. Но, трговски центри навистина му фалат на Загреб, а потврда за тоа е и фактот што секој викенд Љубљана и БТЦ се полни со хрватски коли. Како и да е, гледам тоа набрзо ќе се смени во нивна корист! Инаку ова е веројатно на автопатот Загреб-Крапина, ако не грешам (на Загреб-гп. Бергана патарината е залепена со граничниот премин,а друг автопат западно од градот нема). А пак за автопатите нивни....среќа што се одвоиле од нас на време, ние неспособни туткуни!

Благодарам!!!

Originally posted by pbanks

How big is that in terms of square meters ?

Edited by joro123 - 29-Oct-2009 at 17:29

Talking about the phases... You can see clearly here the current and the next phases. The part with the ground works is what we can see on the pictures couple of posts up. The selected area around it marks the limits of the whole complex to be constructed.